В душата на една фея

Нещичко ме изпровокира да отворя профила ти и виждам това: " Истинското приятелство не се страхува от паузите..един приятел ме научи на това :))" И стигам до следния извод: 1. това не съм аз 2. явно нашето приятелство не е истинско 3. живяла съм голяма заблуда дълго време 4. т ъ п о м и е :)

За призванието и кога става лесно  - ето един кратък, лесен за четене и разбираме текст, който си заслужава вниманието, не защото казва нещо ново, а защото повтаря онази стара добре забравена истина.

Ето, някой който го е казал по-ясно от мен.... макар и само 1/3 от този текст да важи за мен, аз пак така се чувствам !

Цветница. 13/04/2014 - троен празник за моята рода и поредния повод да се замисля над думата и нейното значениe - "семейство" / "най-близките хора" ... е да ама не. Ще ме извинявате.! Мисля, че за мен чашата преля с последната капка изсипана на този ден, може и да е паметен, но никой няма да го помни него, а последствията му. Само ще се чудят - защо? Ако семейството и роднините се предполага, че трябва да са ти най-близките хора, то аз това не го възприемам. Не възприемам факта, че именно тези хора, може да са едни от хората, с които не виждаш никаква полза, нито от съжителстване, нито от комуникация. Тези хора, са онези, които не се интересуват от теб, каквото и да правиш ти за тях - дори и да се преструваш, че ти е интересно и теб те засяга, или си компетентен и има какво да споделиш. Те не те чуват, те не те слушат, ти за тях си никой .... ами и аз така.! Не мога да възприема, че негативните емоции могат да вземат връх, да се усеща конкуренция и състезание на м...

Понякога колкото повече мислиш, толкова повече се объркваш. Ето защо, не бива да си блъскаш излишно главата. Това само разваля и усложнява живота. Важните решения се вземат отведнъж. Ерих Мария Ремарк - "Сенки в рая"

И все пак се срещат хора, които дори и след няколко часа заедно първите им думи по твой адрес са изумителни. Или те имат страхотен усет, или ти се представяш в светлината, в която искаш или просто има хора, с който се усещате на съвсем различно ниво. Благодаря ти, Габриела! Днес мисля, че нашата среща бе съдбовна, макар и да го разберем след време.... Мадлен