Цветница в родата
Цветница. 13/04/2014 - троен празник за моята рода и поредния повод да се замисля над думата и нейното значениe - "семейство" / "най-близките хора" ... е да ама не. Ще ме извинявате.! Мисля, че за мен чашата преля с последната капка изсипана на този ден, може и да е паметен, но никой няма да го помни него, а последствията му. Само ще се чудят - защо?
Ако семейството и роднините се предполага, че трябва да са ти най-близките хора, то аз това не го възприемам. Не възприемам факта, че именно тези хора, може да са едни от хората, с които не виждаш никаква полза, нито от съжителстване, нито от комуникация. Тези хора, са онези, които не се интересуват от теб, каквото и да правиш ти за тях - дори и да се преструваш, че ти е интересно и теб те засяга, или си компетентен и има какво да споделиш. Те не те чуват, те не те слушат, ти за тях си никой .... ами и аз така.! Не мога да възприема, че негативните емоции могат да вземат връх, да се усеща конкуренция и състезание на морално, ценностно, интелектуално и материално ниво. Не мога да си представя, че дори млади хора, уж живеещи живот в 21 век, няма какво да си кажат. И не, защото са глупави, прости, чужди, асоциални и тн, а просто защото не изпитват интерес от познание за другия. Ти не го възприемаш като най-близък, а ти го възприемаш като някои, от който и да искаш да се откъснеш "не можеш". Ами аз мога и ще го докажа. Ще страдам от носталгия по хубавите ни дни от детството и нищо повече. Няма да страдам от безсмислените разговори, от безумните спорове, от надцакването, надлъгването кой е по- по- най- в очите на другите.... не в такава рода не искам аз да градя моето семейство.. и ако това означава моите деца да не се познават с тях - so be it!
Болно ми е, наранена съм от безразличието, от материализма, който лъха, от некомпетентността, от недобронамерието ..... всичко това е присъсщо на един чужд за теб човек, но не и на "най-близките" ти хора!
Благодаря, че ми сложихте клечки за зъби на очите - ще го запомня цял живот!
Ако семейството и роднините се предполага, че трябва да са ти най-близките хора, то аз това не го възприемам. Не възприемам факта, че именно тези хора, може да са едни от хората, с които не виждаш никаква полза, нито от съжителстване, нито от комуникация. Тези хора, са онези, които не се интересуват от теб, каквото и да правиш ти за тях - дори и да се преструваш, че ти е интересно и теб те засяга, или си компетентен и има какво да споделиш. Те не те чуват, те не те слушат, ти за тях си никой .... ами и аз така.! Не мога да възприема, че негативните емоции могат да вземат връх, да се усеща конкуренция и състезание на морално, ценностно, интелектуално и материално ниво. Не мога да си представя, че дори млади хора, уж живеещи живот в 21 век, няма какво да си кажат. И не, защото са глупави, прости, чужди, асоциални и тн, а просто защото не изпитват интерес от познание за другия. Ти не го възприемаш като най-близък, а ти го възприемаш като някои, от който и да искаш да се откъснеш "не можеш". Ами аз мога и ще го докажа. Ще страдам от носталгия по хубавите ни дни от детството и нищо повече. Няма да страдам от безсмислените разговори, от безумните спорове, от надцакването, надлъгването кой е по- по- най- в очите на другите.... не в такава рода не искам аз да градя моето семейство.. и ако това означава моите деца да не се познават с тях - so be it!
Болно ми е, наранена съм от безразличието, от материализма, който лъха, от некомпетентността, от недобронамерието ..... всичко това е присъсщо на един чужд за теб човек, но не и на "най-близките" ти хора!
Благодаря, че ми сложихте клечки за зъби на очите - ще го запомня цял живот!