В душата на една фея

Let’s run away. From each other… My roommate woke up in the morning washing away his tears. Not because he was missing anything. Just because his tears decided to leave him. It’s like heaven and hell deciding they had enough. And let us get lost in the darkness of our own minds. Hate. Love. Forgiveness. Hope. Fear. And when you think about the fact that all we want at the end of the day is to have someone to wish us “good night”…

Word of the week: г р а в и т а ц и я . . .

Ако всеки филм трябва да поставя въпроса за това какъв е проблема, след това във втори акт да постави въпроса защо този проблем е там и в последен 3 акт да постави решението на проблема. То какъв е проблема на Прелюбодеяние? Прекалено дълги сцени на безполезни детайли. Наблягане на сексуалните взаимоотношения, които признавам бяха красиви,прекаленото комерсиализиране с хубавата къща, добрата заплата и професия на един от главните актьори, възможностите за приключения и пътувания...опитът за контраст между материалното богатство и липсата на чувство за щастие, ориентация за щастие, заблудата в търсенето й и провала... и всъщност поуката за щастието ли беше? Интересно ми е. Разглеждат се два типа взаимовръзки във филма: родител/и-дете и мъж-жена. Единственото, което мога на пръв план да изведа на показ и се видя бяха всъщност опитите да бъдем щастливи чрез любовта на другия. Копнежа да е истинско, да чуваме 《обичам те》 и да ти се показва с безусловна отдаденост. Но да...

В духа на празника ... или не, питам се всъщност има ли смисъл от това да има един конкретен ден, в който да празнуваме нещо? Защо всеки един ден не празнуваме това, че живеем и да се сещаме за хората, които обичаме и които ни обичат и не правим нещо за да им го показваме - понякога не са нужни думи, а действия... друг пъти и една дума, един поглед, една усмивка са абсолютно достатъчни... Един лесен отговор ми даде днес моя професорка - по този начин има нещо, което да ни дърпа, да ни дава надежда, че нещо ще се промени, че нещо ще е специално, живеем за тези мигове, които ги очакваме с нетърпение да се случат точно в този ден... не е ли по-добре да не живеем с тези очаквания и да нямаме разочарования, не е ли по-добре да ни изненадват и по този начин наистина да усетим човека и жеста? Никога не съм знаела - искам ли да празнувам този празник или не? Аз чествам и се радвам, че съм се родила жена всеки ден, дори не се замислям какво би било да си мъж. Както каза Андреа - последната р...

Prisoner of my own thoughts 。 。 。

... десети ден минава, а теб те няма ...

италианец = ню ню екстремист

"ти си смес от различни неща,като парче от пъзел което се свърза с другите парчета посредтвом различни части от себе си. но истината е че доста ще ти е по-приятно ако и в личният си живот намираш "луди"като теб самата" Mr. i still have no name for him

В днешния празник на независимост - Ви пожелавам повече любов и толерантност. Нека говорим този език! Post by Upworthy -   A bunch of skeletons kiss, hug, and dance in front of a crowd ... to make an excellent point about love. Also, it's not scary, we promise.

. . . проклятието на Лъвовете.