празничен дух?

В духа на празника ... или не, питам се всъщност има ли смисъл от това да има един конкретен ден, в който да празнуваме нещо? Защо всеки един ден не празнуваме това, че живеем и да се сещаме за хората, които обичаме и които ни обичат и не правим нещо за да им го показваме - понякога не са нужни думи, а действия... друг пъти и една дума, един поглед, една усмивка са абсолютно достатъчни... Един лесен отговор ми даде днес моя професорка - по този начин има нещо, което да ни дърпа, да ни дава надежда, че нещо ще се промени, че нещо ще е специално, живеем за тези мигове, които ги очакваме с нетърпение да се случат точно в този ден...
не е ли по-добре да не живеем с тези очаквания и да нямаме разочарования, не е ли по-добре да ни изненадват и по този начин наистина да усетим човека и жеста?

Никога не съм знаела - искам ли да празнувам този празник или не? Аз чествам и се радвам, че съм се родила жена всеки ден, дори не се замислям какво би било да си мъж. Както каза Андреа - последната румънка, с която се запознах и делих стая в Палермо - ние с това, че сме жени спечелваме войната: мъж-жена...

Дали наистина трябва да се сърдя и да се чувствам подтиснато поради факта, че толкова малко мъже всъщност се сетиха да отразят празника и лично да ми чиститят? Защото замислете се, не можете да честитите на всяка жена празника - но можете на онези, които са най-близко до вас - в момента (актуалните) и винаги (постоянните)...
дали пък дори и комериализирано и дори отритнато и игнорирано - едно пожелание на този празник дори и не външно то вътрешно би докоснало дори леко всяка една жена... особенно ако идва като признание от другия пол.

Изненадана съм - от човека, който се сети да ми честити - как, ми е интересно.. но няма да задоволявам любопитството си. ( нотнА )

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още