В душата на една фея

When will you learn that there isn't a word for everything?  ~ Nicole Krauss ... to be continue

Казвайте нещата тук и сега. “После” може никога да не дойде.

Честит рожден ден! С обич Лудата ти приятелка от София

Най-обичам да обичам онзи, който ме обича, но не мога да имам ...

Ok, that was creepy, I just finished watching the TED talk about relationships, connections and technology and a white djeep stops infront of the hotel. I check it out without even moving more than an inch of my head and there is it - a yound beautiful girl crying out of saddness and texting in the same time, she stops for a second, reads smth and then starts sobbing. Pulls the handbreak and she is gonne. All this for no more than 30 sec and i was stunned. I was staring at her she didnt event noticed or felt it. The sadness, the tears and probly the anger were stronger than what i was shedding.

So he called. And so he came to see me for around 30 min. He regreted not calling sooner after finding out i am leaving sooner than him. He was quite unfocused. Couldnt find a place to sit. “So nothing new around me, if there was it would be noticable” he said. I never really gave him a chance to ask about me. Asked all the questions. Acted like we havent seen each other just for a few weeks not months. Huged him like i will see him in a few days. Told him to call me for a beer when he gets back even if it is 1am. Never allowed myself to feel anything like i did when he told me he is coming for a month. “Well i will come back next year” he concluded. ... But i am not sure where we will be a year from now... One i know for sure - another man in my heart that i love .

Имам едни такива малки летни любими моменти като този в момента - да отворя широко всички врати и прозорци, да запаля единствено оранжевата лампа до леглото си, да остана гола, да си сипя чаша студена вода, да седна, да се облегна на пухкавата си студена възглавница, да пусна spotify- някой албум със заглавие Mellow Nights и да потъна във крещящото безшумие на социалните мрежи, където всички сме онлайн, но спим, никой не пише, но тръпне дали някои няма да го потърси... А аз изпадам в mellow summer mood, в който нищо е равно на всичко.... Обичам.

Мислех си, след като чух и прочетох за толкова наши сънародници забъркани в големи успехи, компании, проучвания, абе с една дума яки неща, но уточнявам на запад... та мислех си, че всичко това, целият този техен успех се дължи на факта, че хората са положили много усилия, че са имали подкрепата, и морална и финансова, на семейството и обкръжението си, че са били възпитавани да се борят, да не се отказват, да мечтаят, да рискуват, да вярват в инстинкта си.... и тези хора, не е 1 на брой, също така са се счупили от работа, от робуване на нечии други идеали, мечти и желания, не са спали много, не са имали личен или социален живот, но са били оценени, били са забелязани. Защото мили хора, там те оценяват и те забелязват стига да го направиш така, че да бъдеш забелязан. Не с интриги, манипулации, познати на познати или подкупи, а с усилия, сърдечност, желание, труд - с доказателства, за това, че се бориш, че искаш и че живееш! Та тези хора, които са в куп start-ups, които са предприемачи, и...

<< ne znam kak shte ti doide taq novina ama letq do bg v ponedelnik za august mesec shte se vidim skoro smile emoticon >> и в този миг нещо в мен подскочи силно, сърцето ми спря и после корема ме сви така разбрах, че i am not over you, yet но така и не разбрах ти какво искаш, и искаш ли нещо от мен?