наблюдения

Мислех си, след като чух и прочетох за толкова наши сънародници забъркани в големи успехи, компании, проучвания, абе с една дума яки неща, но уточнявам на запад... та мислех си, че всичко това, целият този техен успех се дължи на факта, че хората са положили много усилия, че са имали подкрепата, и морална и финансова, на семейството и обкръжението си, че са били възпитавани да се борят, да не се отказват, да мечтаят, да рискуват, да вярват в инстинкта си.... и тези хора, не е 1 на брой, също така са се счупили от работа, от робуване на нечии други идеали, мечти и желания, не са спали много, не са имали личен или социален живот, но са били оценени, били са забелязани. Защото мили хора, там те оценяват и те забелязват стига да го направиш така, че да бъдеш забелязан. Не с интриги, манипулации, познати на познати или подкупи, а с усилия, сърдечност, желание, труд - с доказателства, за това, че се бориш, че искаш и че живееш! Та тези хора, които са в куп start-ups, които са предприемачи, инвеститори, част от големи проект, не са там, защото ей така видиш ли имали 1 милион в банката и са си купили мястото. Не, те са си извоювали да са там. Защото са минали през слугуването на някоя друг. Знаят точно какво искат, какво не искат, как се постига... научили са големи уроци от тези преди тях. Черпили са контакти, знания... наблюдавали са и са анализирали ситуацията. И са успели. Сега са там, където те диктуват правилата. Но благодарение на себе си, а не на някои друг.
Аз съм много 'за' всички тези фондации, фондове или както там искате ги наречете, които подкрепят предприемачеството по цял свят. Но ми е трудно да повярвам, че един млад човек нищо и никога не работил, каквото и да е било, освен над домашното или във фитнеса, може реално да се справи с проект, да го изнесе, да го разработи, че и да го направи устойчив. Не ми се вярва, защото не вярвам, че могат да имат всички необходими умения за всичко това. Това, в което вярвам, е че трябва да се продължи подкрепата, да се засили менторството и да се направят предложения за промени в образотелната ни система, така че тези деца наистина да имат реалните шансове за развитие на идеите и мечтите си. Големите истории винаги имат кулминационен момент - и той обикновенно се крие в провал, разочарование или наистина доста голям break down, както се казва. Дали така сме устроени или просто не сме подготвени да съзираме нещата?