Събличаш душата ми с един поглед
Искам да пиша, не искам да пиша. Имам какво да кажа, нямам какво да кажа. Едно такова никво ми е. Леко се депресирах и в момента се държа на предела на силите си да не се разплача. Необходимото зло на объркването да е в живота на всеки в различни моменти. Искам конкретни неща, които по необясними причини се бавят. Въпреки всичко вярвам, че са за мен и ще се справя. На горе от всичко съм се нагърбила със още поне 10 странични неща, който се надявам да свърша качествено. Запознавам се с нови хора, които ме депресират от това, колко дейни и полезни са всъщност. Е да, те са на по 30 и отгоре.... възхущавам се на това колко ефективни са, ангажирани, дейни, знаещи, можещи и интересуващи са - завиждам им, че са това, което аз искам да бъда. Мисля, че аз съм, но някак си животът или аз не си позволявам да стигна тяхното ниво.... онзи ден споделих на мама, че всъщност съм готова да си понеса последствията, което забелязвам, че ще се отрази в липса на личен живот. Но дали наистина съм. Видях ...