В душата на една фея

Чудех се дали да разкажа историята, която ме развълнува миналия петък или да я скатая дълбоко в дебрите на спомените, за да избледнее след време тотално, но тъй като за ча...

"I mean, I get to tell the people I did the right thing. That's something. That's more than something. That's everything. That's what saves you in the end. You do the wrong thing, then you are done. Not at first... It only feels like a misstep at first a compromise, a concession to reality, a bad move well-played. But at some point you are only going in that direction. By the time you realize how far down that path you are, you are lost. everything is unrecognizable. You are unrecognizable to yourself. You find yourself doing things you never thought you'd do in whats you never thought you'd do them to save things you're not even sure you want to save, but you can't help it. That's when you're done."

Урок. По морал нравственост и ценности? Филм заснет по вестникарско заглавие. Филм без музика. Актьори без грим и собствени имена. Дали е актриса или и тя като главния персонаж някъде в годините е изживяла спадове. Възможно ли е да се разгледа мъжката роля във филма? Дали е основен, дали е търсен ефект? Крайно реалистичен каза режисьора. А не е ли това историята на маса българи? Универсална история казва Христо. До токова, че без съмнение съм склонна да твърдя, че събратята балканци се припознават. Аз лично съчувствах. Не се разплаках, не се и разгневих, но за миг се уплаших. Уплаших се от това че щом живота е предаден вече и на филмова лента то той става наистина реален. Искаме да е като на кино, а то какво стана. Един от най-добре направените български филми в последното десетилетие направен с малко средства и ресурс но вложени много дълбокомислие и чувтста, който човек може да усети от истинските цветове и звуците на градани природата. По-късно п...

Сънуваааах.... сънувах! Сънувах, един сладур. Странно беше. Вървя си аз да се прибирам в къщи. Минавам покрай блока и виждам през единия близък прозорец младо момче. Какво прави? Ами сипва алкохол в бутилки от кран. Все едно от чешмата го налива. Озовавам се у тях. Твърдо убедена да го разоблича. Но той е прекалено сладък. Хола - типично ергенски - без пердета, маса с празни бутилки, пепелник, стара холна гарнитура. Прегръщаме. Озовавам се във скута му. И после май ме целува. Обаждам се на мама - да кажа, че съм у съседна, да не ме чака. Тя спи и си мънка под носа. На Плиска съм. Но от другата страна е голо поле. Разказвам на английски за забележителностите на квартала пред група млади чужденци. Той с мен. На паркинг сме. Играем на някаква игра. Той ме прегръща в гръб и падаме на земята. Някои идва и отмъква онова, с което играем. Аз запазвам самообладание. - Много си спокойна - казва ми той. - Нали трябва да се преструвам - казвам му аз. Събудих се. А той бе толкова сладък и ...