Дух от миналото
Чудех се дали да разкажа историята, която ме развълнува миналия петък или да я скатая дълбоко в дебрите на спомените, за да избледнее след време тотално, но тъй като за части от денонощието разклати иначе така скучното ми ежедневие реших, че трябва...
С Юлиан, с когото не се бях виждала за пореден път от N на брой време, отидихме на София Фюжен Фест. В един момент решихме, че имаме нужда от разтъпкване, свеж въздух, аз от кафе, бе просто да излезем. В 12ч вечерта единственото място за пиене на кафе покрай НДК в момента са Перото и денонощните магазинчета. Е, решихме, че го правим културно и ще отидем в Перото, особено след като разбрах и че Ю. до сега не е бил там. Влизаме,ж и разказвайки му за мястото се приближавам към бара, за да си поръчам така мечтаното кафе. Със напредването виждам на бара млад мъж, който обаче аз познавам. Тялото ми веднага регистрира човека, адреналина ми се покачи и лицето ми грейна в усмивка. Пича, който удобно се бе подпрял на бара и чакаше нещо, вървейки към него не ме разпозна, но с последната крачка усмивката на лицето му ми подсказа, че все пак се е сетил коя съм. Поздравих, ръкостиснахме се и се настаних удобно на стола до него. Имах чувството, че заговарям дух от миналото и не знам от къде да започна, какво да очаквам и как да реагирам. Мисля, че скулите ми пламнаха и ръцете ми плувнаха в студена пот. Реших, че обичайните неща като как си, как я караш, какво ново, е в реда на нещата и инициирах разговор. Пича бе леко подпийнал, а с това и още по-чаровен. 5 години по-късно без брекети, нито сантиметър по-висок, с чар още по-пленителен, той все така ме грабваше от раз. В хода на разменянето на информация устновявих, че се е върнал в БГ за постоянно. На това и пленителната му усмивка аз реагирах първично и настървено като изразих интерес да се срещнем на по кафе или едно. Той се съгласи до някъде ентусиазирано, не знам дали не бе от уважение, под влияние на алкохола или е така, да стане фън. Съответно попитах дали още се подвизава във фейса, където някъде си спомням, че лично аз го изтрих преди години... Той ми отговаря, че го ползва предимно за чат, а аз добавям, че на мен за това ми трябва. В този момент се взира в мен и ми казва: “Ти беше Мадлен, нали?”- с учуда от добрата му памет се съгласявам. След това добавя и фамилията ми, което още повече ме стъписва. След 5 години и никаква комуникация той си спомняше двете ми имена. Казах, че ще му пиша да се видим и така.
После седнах и няколко минутки се опитвах да се отърся от случилото се, но адреналина ми така и не спадна дълго време. Този дух от миналото ме накаря да преживея хубав момент макар и на първо четене така безобиден в очите на трети лица.
Venelin