В душата на една фея

- Странно е, не е ли? Да живееш и да мислиш, че те нещата ей така, сами. Ама не. Язък, нали? - Гледам другите и си мисля - добре де, ама и тези ли? И те ли като нас? Или то ние сме различни? - Различни как? - Ами като почнеш от начина на мислене, от светогледа, от начина ни на живот...... - Е, че той съвсем нормален ми изглежда? - Ами да, ама сравнен с онезиии - май не е? Щото я се опитай да им обясниш! Немож. Ти не мож на тях, те не мож на теб, а отделно общо не мож се разбрахте. Та, ако не ми следите мисълта, или прекалено абстрактна ви се струва ето реалната ситуация, в която аз си блъскам ли, блъскам главата вече седмица и половина. Всичко е красиво. Спокойно за него, не за мен. Защото аз чувствам, и не само, ами знам - той знае какви ги върши. Аз ли? Аз никак. И той и тва знае. И май съм сгазила лука, до сълзи, защото сега са моите сълзи. Ма не съм в беля, просто трябва да раста. Но не знам как. А той един такъв урок ми дава дет' ме мъчи. Ама зверски. Като зъбобо...

Харесва ми да ме наричаш "най-прекрасната жена на света" Харесва ми да ме прегръщаш силно Харесва ми да ме наричаш "шушоне" Харесва ми да се събуждам до теб Харесва ми като ме изненадваш с предложения Харесва ме като съм "моята жена" Харесва ми да ми казваш колко съм красива Харесва ми като ми кажеш, че си мислиш за мен Харесва ми да искаш хората да ти завиждат заради мен Харесва ми да си практичен Харесва ми, че ми споделяш Харесва ми, че си разказал на всичките си приятели за мен Харесва ми да ме представяш на този и на онзи Харесва ми да си до мен Харесва ми ....