Ах! ... Тишина

Отдавна не съм имала възможността просто да остана на саме със себе си, сама със мислите си. И тези мисли да не са нито мастър клас, нито някое партньорство. Тези мисли да са за мен и моят живот, за това какво правя, къде живея, на къде отивам, какво искам, какво чувствам, има ли смисъл всичко това. Възможността да се изолирам от всичко случващо се и да дам оценка. Минаха 25. Така както те минаха ще минат още 25... Бях забравила онова чувство да искам душата ми да е спокойна и сама. В мислите си само един ме разбира, само на един искам да споделям, само един искам да ме пита и само на един искам да отговарям. Честно казано завиждам ѝ на това колко е социална, как Ах-ва на всяко второ нещо, как не се измаря от всички тези емоции и от това да чувства. Аз съм изморена. И вече мисля, че прекрачих прага на физическата умора. Лягам в 23:30 и ставам в 8:00 без часовник. Ям три пъти на ден и машинално дори отговарям на въпроси. Мисловната ми дейност се е свела до планиране и организиране. Съд...