Ах! ... Тишина

Отдавна не съм имала възможността просто да
остана на саме със себе си, сама със мислите си. И тези мисли да не са нито мастър клас, нито някое партньорство. Тези мисли да са за мен и моят живот, за това какво правя, къде живея, на къде отивам, какво искам, какво чувствам, има ли смисъл всичко това. Възможността да се изолирам от всичко случващо се и да дам оценка. Минаха 25. Така както те минаха ще минат още 25... Бях забравила онова чувство да искам душата ми да е спокойна и сама. В мислите си само един ме разбира, само на един искам да споделям, само един искам да ме пита и само на един искам да отговарям. Честно казано завиждам ѝ на това колко е социална, как Ах-ва на всяко второ нещо, как не се измаря от всички тези емоции и от това да чувства. Аз съм изморена. И вече мисля, че прекрачих прага на физическата умора. Лягам в 23:30 и ставам в 8:00 без часовник. Ям три пъти на ден и машинално дори отговарям на въпроси. Мисловната ми дейност се е свела до планиране и организиране. Съдържание 0. Не знам какво правя, не знам има ли смисъл, не знам какво искам, не знам заслужава ли си... Отново една яма, една липса. Опитвам се да запълня едното с другото. Но то е като да преливаш от колба в колба, опитвайки се да изравниш нивото и постоянно нещо някъде да ти убягва или друго да има нужда от повече течност, в моят случай енергия и внимание.
Изморена съм и от неразбиране... изморена съм от сляпотата на другите... изморена съм от повърхностното им схващане, от късия им поглед...изморена съм от това, че си позволявам да го слушам и дори се насилвам да го коментирам. Тишина....
Илюзията ми е за споделяне на теб, защото ти си единствения, който мога да си спомня, че би разбрал в по-голям процент и не това... с времето разбрах, че не разбирането е достатъчно, а реакцията и отношението. Не разбирането, схващането - когнитивно, а ми оназия емоционална емпатия, в която усещаш необходимостта за една реакция или друга и си в мир с нея.
В един момент не става дума за това как аз ще реагирам или не, а става дума за това как искаш ти аз да реагирам или не и аз окей ли съм с това или не. Виш пилотаж далеч от много мои близки и познати... Е уви! За това ми трябва тишина.... парадоксално как ми се иска да имам сили да Ах-вам на всяко второ нещо и да се впечатлявам от всяко зелено, а същевремено просто копнея за тишина....

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още