В душата на една фея

Способността да гледам напред - имам я. Вие? Вие не, със сигурност. Аз мога да ви кажа точно как изглеждат нещата след 5 години Няма да ви хареса. И на мен не ми харесва. Но това са компромисите и решенията, които съм взЕла. Прощавайте, ще взЕма. Няма да ме довеедат до щастлив край. Ще ме доведат до сравнително задоволителен край. Който ще е съпътсван със самота както сега. Защото компромисите и изборите сега които правя до това ще ме доведат. Да служа на обществото. Без да изпълня личния си дълг към него. Да се възПроизведа. Или към себе си - да съм щастлива. Ще работя - това ще ми е развитието в живота.

В съня ми, ме искаш В съня ми те обичам В съня ми съм смела - целувам В съня ми си сменяш работата на всеки 6 месеца В съня ми вечеряме на свещи Но съня ми е сън ..... Mr. Vice Versa

От снощи си мечтая... Мечтая си да съм спонтанна Мечтая си да съм безстрашна Мечтая си да съм без задръжки Мечтая си да съм си дива... Snap with a finger and there is it Представях си го аз така - седнала съм в къщи на земята, печката до мен върти, залепила съм един бял лист хартия на вратата на гардероба, нервно превъртам маркера през пръсти, розовите ми слушали на главата и всякаш всичко в нищото се случва... От другата страна на линията си ти ... представям си те в автобус със малко хора, без капчица понятие за място и време.... ти поглед в лаптопа си забил и само чувам цък, цък, когато на ентър даваш спейс ... Ако някои ни погледне - връзка няма. Но не. Само ние знаем как е. Извенъдж ми хрумва и започвам да говоря и да се разхождам в стаята забила поглед във земята, стискаща маркера в ръка. Чувам как се сепваш леко, не ме прекъсваш, знам че си там и слушаш... В следващия миг задаваш ми въпрос и дискусията започва... Така минават 7 часа... в умуване, дискусия, бонб...

реве ми се... разбираш ли разбираш ли, че ми се реве реве ми се за теб по-лошо рева за себе си реве ми се за това какви компромиси трябва да правя реве ми се за това, което знам и мога повече ми се реве за това, което не знам и не мога не мога да живея не знам как така и не се научих не мога да съм спонтанна не мога да съм експресивна не мога истински да живея завиждам на онези, които го могат завиждам им на смелостта завиждам им че действат въпреки страха завиждам им, че искат завиждам им, че ще паднат и след това ще намерят сили и смисъл да станат завиждам им, че ще ги заболи и след това ще намерят енергия и подкрепа да продължат защо не мога и аз? Mr Vice Versa

.отвратително е... адски объркващо... цял месец филми и накрая първият филм, който си пускам вкъщи ме разтриса... с качество, с яснота... толкова е прост, че ми въздейства на всякакви нива и всички сетива... това е първият филм с толкова много музика в него и да е толкова брилянтно подбрана... няма парче, което да не ми хареса... боже колко е истинкси... не знам дали, защото съм била в Америка и всичко, което се показва в този филм е именно онази, част която иначе обичат да не показват - пътища, бедни семейства, хора на които им се налага да работят какво ли не, в пустоща или да са постоянно на път .... колко е лесен да те докосно през човешката драма, която на всички ни е позната и същевременно чрез първичността, спонтаността и чистотата на една любов пламнала на паркинг ... жертвите и възприятията... двойния стандарт и мечтите ни ... необходимостта ни от приключение, които в ежедневния забързан живот ти липсва, а на екрана е така добре представена през точно тази рутинност е уника...