American Honey.

.отвратително е... адски объркващо... цял месец филми и накрая първият филм, който си пускам вкъщи ме разтриса... с качество, с яснота... толкова е прост, че ми въздейства на всякакви нива и всички сетива... това е първият филм с толкова много музика в него и да е толкова брилянтно подбрана... няма парче, което да не ми хареса... боже колко е истинкси... не знам дали, защото съм била в Америка и всичко, което се показва в този филм е именно онази, част която иначе обичат да не показват - пътища, бедни семейства, хора на които им се налага да работят какво ли не, в пустоща
или да са постоянно на път .... колко е лесен да те докосно през човешката драма, която на всички ни е позната и същевременно чрез първичността, спонтаността и чистотата на една любов пламнала на паркинг ... жертвите и възприятията... двойния стандарт и мечтите ни ... необходимостта ни от приключение, които в ежедневния забързан живот ти липсва, а на екрана е така добре представена през точно тази рутинност е уникалана... поставяш се в обувките на двата главни герои през цялото време.... разбираш и двамата .. не ги съдиш.... дори може човек да им завиди.... да им завиди за смелостта... за това, че могат да загубят и малкото, което имат и въпреки това рискуват... за това, че избират да рискуват, за да имат, да искат и да мечтаят... рискуват, знаеки че могат да останат с нищо... липсата на страх да останат без нищо ... страха да останат без някои ... за това, че се борят и искат... за това, че живеят въпреки страха... боже колко е наситен с чувства и емоции.. сякаш те са отделен персонаж в този филм... Шая Лебоф е брилянтен... да играе себе си... да бъде себе си... да покаже онова, което на всеки му се иска да бъде, но не му стиска... малко луд и много влюбен....

сигурно толкова ме е хванала треската, че дори не мога да осъзная повечето от нещата... знам, че докато го гледах се връщах в Америка постоянно ... сякаш някои ме бе поставил в капсула на времето ... съчувствах на главната героиня и съм сигурна, че всяка втора жена би могла да припознае тази така добре тривиално позната история... отличава я истиността и актьорската игра... открояват я пейзажите...

Благодаря!

Music

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още