В душата на една фея

Измина една година от "Изпращанто" .... мисля,че миналата година не съм осъзнавала какво се случва ... била съм толкова заслепена от мисълта,че повече няма да има училище,че всичко покрай мен се е изплъзвало и аз не съм била във него .... колко жалко,ако с всички ни е така... това са едни от най-красивите и запомнящи се моменти в нашият живот - макар и толкова кратък ,че е направо недопъстимо да не ги помним или да не ги отбележим .... Гледам снимките на тазгодишните абитуренти и си мисля - да наистина е било хубаво!Да наистина си заслужаваше.... но всеки тръгва от тук нататък с някакви очаквания,мисли се за голям,мисли си,че може да се справи и,че светът само него чака,но се оказва,че попадаме в голямото пространство на реалността,където мечтите ни изглеждат дребни,едва се виждат и ако наистина държим на тях борбата трябва да е безмилостно жестока,за да я доближим,постигнем и накрая изпълним - и тя е наша.... и после се обръщаш и се питаш струва ли си.... Осъзнаваш,че учи...

Определено странна седмица...трябваше да си почивам и да шматкам гащи (омразно казано),а то какво се получи : / бях на работа,то не че имаше работа,но ми се наложи да си преседя времето там и за първи път в живота си за една седмица изчетох цели 3 книги: 1.Аз БLогинята на Милена Фучеджиева 2. 11 мунити на Паулу Коелю (не,че не съм я чела происто исках да си я припомня!) и 3. Спутник,любов моя на Харуки Мураками За последната книга мога да каза следното: красив,забавен,увличащ роман разказващ ни за приятелството,любовта и търсенето на това,кой съм аз и има ли смисъл това,което правя чрез едно пътуване започнало в Токио,Япония до малък остров в Гърция и завършващо пак в стария познат Токио. Съответно снощи докато се ровех в замунда.нет да търся Мъжете,който мразеха жените филм,за който не спират да ми говорят и да ми го препоръчват,а аз само обсъждам фдо толкова до колкото знам и се спирам с убеждението,че ей сега ще го изгледам и както се смеем това ей сега така и никога не идва...та ...

Ккакво ще правим без семействата си като пораснем,когато вече нямаме нужда от това да ни гледат или да се грижат за нас?Ккакво ще правим без най-близките си хора? Свиканли сме с тяхната подкрепа,обич,пристрастност.....дори когато ни дразнят или спорим ние пак ги обичаме,дори когато не искаме да им кажем нищо,не искаме да говорим с тпх пак ги побичаме...... Какво ще правим без тях....те знаят нашето минало,познават ни по-добре от нас самите...Ккакво ще правим без тези хора,на който се обаждаме всеки ден,с които сме свиканли да се виждаме всеки ден и сме свикнали да споделяме...свиканли сме да се обръщаме към тях в добро и лошо.....покрепят ни дори и да не са съгласни с нас....Какво ще правим тогава?Те ни защитават от другите,дори от самите тях..... те ни виждат за тези които сме,тези които искаме да бъдем,тези които ще сме и тези които сме били...Какво ще правим без тях,тези които мислят за нас?!

да но вече ми е омръзнало да търся... изморена съм... вече започвам да се повтарям...на хората им омръзва...аз сама на себе си омръзнах...не се социализирам точно порасди тази причнина.... всички разговори вече съм ги водила.... всичко онова което е било лесно да го правя ореди сега или ми е скучно да го правя или просто не знам как се прави..... не аз искам да живея сама .... а там не бпях сама... но знам че остана ли сама положението ще е страшно.... и въпреки това кога съм живяла за себе си .... майка ми има нужда от мен виждам я въпореки че не иска да говоря с нея и предимно я отбпгвам играп ролята на там съм ама не съм там... не искам да правя излишни разходи защото аз не работя няма и да работя скоро ,защото ням ада се захвана с нещо което не е по специалността и не е това което искам казала съм си го и  се надявам да не наруша правилото си ... в момента се опитвам да се мотивирам да уча но наистина да го правя а не да е като в училище...... да искам да ходя по обуи...

Напоследък все ми се върти в главата дали да не седна да напиша нещо.... и всеки път,когато вече съм седнала нямам муза,нямам настроение,или не знам какво да кажа.... Думите все се изливат в главата ми и остават там....няма ги черно на бяло,няма доказателство,че съществуват.... Сесията свърши и сега 10 дни "почивка" ..... не знам в какво ще се състои,но ден 1 мина в чистене през по-голямата част от деня и във вечеря на вън с момичетата от Креативитито (Алекс,Мари и Меги) във втората половина на деня..... поне успях да се измора и да спя спокойно и разбира се да проведа някои друг смислен разговор... а другата седмица заминавам за Златни пясъци на обучение - мой ред да оползотворя добре почивните си дни и да отдъхна същевременно :) Във вторник със Алекс отидохме да гледаме един филм от фестивалчето Цветята на Корана казва се Дъждовен сезон и останах със следната физиономия О.о ... no comment Радвам се,че се виждам с тях и че поддържаме връзка по някакъв начин .... наистина ми...

Вчера за първи път от доста време излезнах като хората на вън .... отидох да се видя с две приятелки,с които не се бях виждала от доста време .... а с тях имаме много общо,но и много различно... но споделяме доста еднакви възгледи и винаги има какво да си кажем или обсъдим... напълниха ми душата и въпреки това се почувствах празна,сякаш не съм част от нищо.... не се почувствах и сама,колкото "сега не ми е до това!не ми е до нищо" и все пак вечерта беше доста приятна....отидохме да изгледаме едно филмче на един познат на място,за което не подозирах,че съществува......и пак хем ми хареса,хем нещо ми липсваше.... не се усещаше нищо конкретно в атмосферата,,,дори спокойствие не усетих - нищо.... едно бяло такова и до там .... и все пак после се размечтах за една хубава петъчна вечеря в някое уютно място с тях и другите ни девойки празнувайки свършека на 1 си сесия...да хапваме топли вкуотийки да пием по винце и да се наприказваме.... всеки да разкаже как е и какво го вълнува...к...

Why arent people brave enough to catch your hand,hold you when you cry,say what they feel and think,do what they want,follow their dreams,experience true love,feel smth for you... Why arent people brave enough to just go and be mad,be angry,be happy or change moods.... Why arent people brave enough to catch the train without knowing what is going to be there at point B..... or go visit a friend who u havent called or even know if he is home..... Why arent people brave enough to find who they are and really be.... Why are you so scared to just live?!

Обичам да живея живота си забързано!Понякога това значи да се мятам от пътуване на пътуване,а друг път просто много работа за вършене една след друга.Давам си сметка,че колкото и сладък да е този начин на живот рано или късно пак се връща онзи период,когато нямаш нищо за правен и съответно те хваща мързела и изпадаш в летаргично състояние.И ако това се случи зимата си казваш ОК и без това на вън е студено и гадно времето,и ако искам да изляза ще трябва да облеча един тон дрехи.Обаче,ако това ти се случи във време когато климатичните условия са идеални за добре свършена работа и заслужена почивка тук и там никак не е ОК! Това лято трябва да бъде за бързия начин на живот...едвам да смогвам да оправям багаж и да пазарувам....да тичам след рейсове,влакове и самолети!Да правя схеми,да водя телефонни раговори,да се нервя и накрая сладко да стигна дестинацията и да си отдъхна и да се раздам на макс....Искам преди да започна новият етап от живота си да знам,че детските ми години са завършили п...

Чувствам се щастлива,макар все още да нямам отговор! Лято е,а мечтаех за него до скоро.Сега усещам тишината и прохладата...усещам спокойствието и въпреки това не мога да се откъсна от истинския животв София... Чакам да разбера толкова много неща..мислех си,че не ми пука,но ми пука и то прекалено много... Всичко и всеки се бави,а това само ме ядосва и дразни.... Емоциите на лятото трябва да са положителни...трябва искри на любов,флирт,страст да хвърчат във въздуха,а не на притеснение за резултатите в СУ ....! Искам пак онова миналогодишно лято когато получих дори онова,за което не бях мечтала.... Сега убивам време...дните минават...календара напредва...а аз не знам какво ще правя!.. Чувствам щастие и обич към живота..... Хората идват и си отиват.... винаги са на кантар...веднъж щастливи,веднъж не...веднъж позитивни,веднъж не...веднъж мислещи и искащи,веднъж не... аз не мога повече да се справям с този хаос техен и да помагам да се оправят и да се опомнят!... Искам да живея...

имам човек в живота си който го познавам от 5 години и всеки път като го видя се сещам какво ме е привлякло ... останахме само приятели имам човек които познавам от 2 години които в последствие стана мой "учител" и знам какво ме привлича останахме само приятели.... имам човек които познавам от една година запознахме изживяхме магията за 1 седмица и просто останахме в миналото и все още знам защо съм привлечена.... имам човек които познавам по-малко от година и знам защо съм привлечена и какво искам но не мога да го имам ... само приятели имам човек които не знам колко познавам и сме само приятели и знам защо съм привлечена.... всеки един от тези хора е моя бивша или настояща тръпка и е остамала в главата ми със нещо.... за съжаление нито едно не е реалност.....но ще останат в живота ми в това съм сигурна или поне се надявам

Ставам.Измивам се.Правя си кафе.Сядам на компа. Влизам в скайп.Влизам в нет пространството. Отварям фейсбук. И прочитам следния пост най-отгоре: veche ne polzvam skype - ICQ: ........................ Коремът ми се сви.Зави ми се свят. Опитах се да си го представя.Не успях. И тогава осъзнах.....

Днес направих нещо за идеята....за миг си заслужаваше,но не напълно.Осъзнах,че съм го превъзмогнала.....онзи далечен копнеж по него .... минаха 2 години and i am over him,now he is just a friend for a party oooor for a bike time!!! On the other hand i think he is avoiding me......нещо се случва в главата му и не казва,не споделя,просто не иска....един ден е така на следващия инак.....може и да сме си дошли в повече,а може нещо да го притеснява,а може би аз си измислям за да си намеря прична да се отърва от мислите и чувствата за него.... Но пък има един трети човек....винаги е бил на първо място и за него ще кажа само едно - накара ме да се усмихан и да почувствам греещо слънце в душата си въпреки,че е 1:00 часа през нощта ..... чувствам се щастлива =)

от сигурно 50 зали за изпита по английски попаднах в онази със 112 човека не ми дават да свалям снимки от най-атрактивният сайт отеха ми вдъхновението и красотата нямам мотиваация нито воля енергия?! почти не спя,а а ко спя сънувам скучни пастелени сънища без никакво чувство или емоция... не работя не уча не спа не ям ... нищо не правя.... на себе си ли съм или не съм? дори филмите ме е страх да изгледам.... страх ме е да прочета книгите или да му пиша страх от това че ще свършат няма да съм ги асимилирала,а после време и енергия няма да намеря да ги изгледам наново.... цял ден гледма трейлъри или сериали хванати във нищото...... все едно и също нещо вече месец.... разговорите дори с хората започват да се повтарят.... местата са същите времето също..... какво се променя въобще... та дори аз седя на едно място!?

Софийски университет късен пролетен ден хора....чужденци ежедневие.... усещам го другак....не съм в София....не съм в България... аз съм в измисления си свят.... там всичко е красиво топло нежно рамонтично изненадващо спонтанно емоционално прптелск искренно креативно магично приказно..... улички...светлина.....залез....шум от самолети.... разни хора....не ги познавам,а в следващия момент седя на маса.... и се уча от тях....попива като гъбка и знам какво искам...знам какво съм постигнала... чувствам се млада....малка...зелена... чувствам се красива с чаша бяло вино в ръка .... градина пълна с хора споделящи.... нощта е красива.... тишината се усеща и се старая да не я нарушавам.... мисля за теб въпреки,че съм с него.... присъствието ти ми е досататъчно.... започвам да говоря и се усещам,че нямам какво...не искам.....не мога.... завършвам качвайки се от пустата спира ва прашния раздрънкан софийски автобус,който пуф и ме връща в реалността...където хората са умислени,нещастни,лъжещи,безот...

ко лкото до бала мисля че ти казах емоцията ми беше в много на два пъти се разплаках страхотно беше не можех да се позная бях друг човек в този ден страшно мн танцувах после мускулна треска на краката 3 дена имах всичко в умерени количества беше не беше обикновен ден и сега като се сетя за него искам още няколко защото искам пак да изпитам тази емоция на вълонение внимание най-вече легално викане до безумие супричастност красота любопитност новост чувства емоции снимки... искренни думи.. щастие прилив на енергия и свобода....

Главата ме цепи...кръвта ми изтича...топло ми е... а за капак и гласа ми се загуби! е на тва му викам СЪДБА! а на всичкото и отгоре за да има тортата черешка те сънувам всяка вечер!

днес съм решила нещо днес съм решила,че денят е за мен и ще излеза навън и ще се разхождам със слушалките в ушите със слънчевите очила... ще отида да си купя едни неща дето ми трябват за един мини проект ще седна да пия кафе някъде и да чета книжка и накрая ще се прибера у наааас днес е денят за мен

искам град .... искам Италия,Франция.... искам чувство спомням си толкова много неща главата ми е като картина показваща мн неща наведнъж и се получава някакъв оранжево червен топъл обръз от хора предмети но и чувства и емоции все едно гледам when in rome +letters to julliet+vicky christina barcelona наведнъж в един мой свят

Варна автобус 60 висока сграда ти..... държа те за ръка.... приятелка спомени....смях.... дъжд..... сестра..... сън сънувах и теб прегърнах.....

в събота бях вече във варна... и седим си следобед на шарена сянка на едно кафене така готино направено с някви супер разчупените чайове и кафета и шоколади не както обикновенно и до нас имаше църква и ми беше странно и все пак някво спокойствие ме беше обзело.... и сякаш не бях от този свят а света беше вътре в мен той ме забелязваше аз не... и от църквата излезнаха много хора официално облечени и се оказа че имало сватба и ги гледах докато не си заминат и от цялото това събитие единствения истиснки щастлив човек беше булката .... никой др дори децата не знаеха защо са там и какво се случва