Ако не...ще съм сама.....

Ако следа редовно на някой блога то това е на едно моиче,което не знам името и не сме се запознавали и надали знае дори,че и следа блога...тя е една година по-голяма от мен и скоро ще навърши 18-което от една страна значи свобода за нея от всичките домашни проблеми и ще може да започне свой живот...честно казано незнам какво изпитва и затова чета но има неща който знам как се чувства и това са тези неща които са свързни със смисъла на живота и с любовта...ние сме още малки и незнаем нито едното от двете,но със сигурност ще го опознаем,животът на никои непрощава...но се сещам това което познаваме-а то е разочарованието и това да се чувстваш недостатъчно добър,добър както за себе си и за околните ти познати,приятели и цемейство,но достатъчен и за един определен човек които искаш/трябва/ще те опознае....това можеби се получава от факта,че все още опознаваме себе си и се изграждаме като характери,нрав,желания и т.н ...искаме някой да ни забележи и когато този момент дойде ние започваме да се питаме и да се оглеждаме,започваме да си намираме кусури,да казваме:"ти заслужаваш по-добро.аз не съм за теб" и то защо,защото ни е страх от непознатото до сега и как ще го опознаем като никога няма да се осмелим да пристъпим прага и да видим нещо ново....аз правя тази грешка-правя я при всеки нов,при всеки стар и може би при всеки бъдещ и после се обвинявам сама себе си и да си припомням нещата които не съм вместо нещата които съм-и се връщам по-нагоре в думите си където казах,че ние не познаваме себе си...няма как да разбера дали аз съм достатъчна за някой и той за мен ако аз не се познавам...и от тук правя извода,че докато не реша какво искам и коя съм аз и какво искам да правя в този живот и не се осмеля да правя крачки-дори и бебешки бинаги ще си бъда сама.....