Историята за едно специално момче...
Може да ви се струва тъпо и безмислено да четете следното изявление,ако така мога да го нарека,за това спрете когато ви стане скучно и четете без интерес.Пиша това повече за себе си от колкото за вас.
Има едно момче което не съм виждала повече от 5 месеца,когато той само ми се усмихна и ми махна за поздрв.С това момче не съм разговаряла много.По онова време той имаше гадже,както и аз-разликата беше,че те бяха заедно от 1 година и малко а ние от няколко дена.Разговорите ни никога не са били на дълго и на широко тъй като не съм била в компанията му достатъчно време и не съм имала тази възможност,но от малкото пъти който сме се заприказвали аз съм оставала захласната...може да съдя погрешно,но се съмнявам,защото интуицията много рядко ме лъже.Този човек е изключителен и му се възхищавам.Сигурно ще имам и страхопочитание ако съм в обкражението мъ постоянно.От първият път в който се запознахме аз усетих някаква енергия около този човек.Той излъчваше спокоиствие,но всъщност в повечето случай тои беще ядосан.От малкото пъти в който го бях виждала,само един единствен път той беше друг човек,но бързо му се промени израйението.Извинявам се за израза,но когато беше ядосан той изглеждаше като надрусан и недоспал,но това няма значение.Значение има начина по който той се отнасяше с мен и ми говореше-никой до този в момент в живота ми не ми беше говорил по такъв начин.И ти специално не за дъмите които използваше ами интонацията и чувството което влагаше в тях.Аз бях гадже на един от най-добрите му приятели,а той ме привличаше повече с всичко което беше в него и по него.Този човек е един от малкото хора който познавам с такава страст в себе си.Този човек е властен,но има приятели и има тяхното уважение-което е заслужено.Не познавам човека толкова добре,че да говоря толкова много за него но въпреки цялата драма която се раигра малко по-късно той остана същият към мен както и преди.До някаква степен завиждах на прекрасната мацка която ходеше с него.Аз ги мислях за идеалната двойка,но за баланс на природата всичко и всички си имат свойте недостатъци....
Има едно момче което не съм виждала повече от 5 месеца,когато той само ми се усмихна и ми махна за поздрв.С това момче не съм разговаряла много.По онова време той имаше гадже,както и аз-разликата беше,че те бяха заедно от 1 година и малко а ние от няколко дена.Разговорите ни никога не са били на дълго и на широко тъй като не съм била в компанията му достатъчно време и не съм имала тази възможност,но от малкото пъти който сме се заприказвали аз съм оставала захласната...може да съдя погрешно,но се съмнявам,защото интуицията много рядко ме лъже.Този човек е изключителен и му се възхищавам.Сигурно ще имам и страхопочитание ако съм в обкражението мъ постоянно.От първият път в който се запознахме аз усетих някаква енергия около този човек.Той излъчваше спокоиствие,но всъщност в повечето случай тои беще ядосан.От малкото пъти в който го бях виждала,само един единствен път той беше друг човек,но бързо му се промени израйението.Извинявам се за израза,но когато беше ядосан той изглеждаше като надрусан и недоспал,но това няма значение.Значение има начина по който той се отнасяше с мен и ми говореше-никой до този в момент в живота ми не ми беше говорил по такъв начин.И ти специално не за дъмите които използваше ами интонацията и чувството което влагаше в тях.Аз бях гадже на един от най-добрите му приятели,а той ме привличаше повече с всичко което беше в него и по него.Този човек е един от малкото хора който познавам с такава страст в себе си.Този човек е властен,но има приятели и има тяхното уважение-което е заслужено.Не познавам човека толкова добре,че да говоря толкова много за него но въпреки цялата драма която се раигра малко по-късно той остана същият към мен както и преди.До някаква степен завиждах на прекрасната мацка която ходеше с него.Аз ги мислях за идеалната двойка,но за баланс на природата всичко и всички си имат свойте недостатъци....