Един петък през юли

Днес направих нещо за идеята....за миг си заслужаваше,но не напълно.Осъзнах,че съм го превъзмогнала.....онзи далечен копнеж по него .... минаха 2 години and i am over him,now he is just a friend for a party oooor for a bike time!!!

On the other hand i think he is avoiding me......нещо се случва в главата му и не казва,не споделя,просто не иска....един ден е така на следващия инак.....може и да сме си дошли в повече,а може нещо да го притеснява,а може би аз си измислям за да си намеря прична да се отърва от мислите и чувствата за него....

Но пък има един трети човек....винаги е бил на първо място и за него ще кажа само едно - накара ме да се усмихан и да почувствам греещо слънце в душата си въпреки,че е 1:00 часа през нощта ..... чувствам се щастлива =)

От дълбините:

Зрялост