обърквам се...обърквате ме

Не мога повече,не издъжам себе си в това състояние .... веченото чудене, вечното търсене, вечното бързане ... за къде? за какво? заслужава ли си наистина,Мадлен? Питам се и отговор няма,само ехо в стените ... разнообразявам обстановката,но всичко остава същото ...
Без любов не може да се живее казват хората ... е добре де,но наистина всичко е за любовта?, всичко е за онова чувство ... и как се чувстваш когато го няма - празен,смачкан,непълноценен?
Всъщност чувствам се човек...но по-малко човек? Не, чувствам се човек, не се притеснявам,не се съобвразявам,не правя компромиси,не се извинявам,не пренебрегвам себе си,прав си каквото искам ... Какво за бога е това любов??? ...обърквам се...обърквате ме .. и въпреки това, и въпркеит това спокойствие вътре в мен и въпреки усмивката ми от малките неща,които ме радват има нещо друго,нали? Има го онова,коеото те кара да се сдухваш понякога... да мечтаеш и дори да фантазираш ...да се хвърляш с главата напред.... да забравяш .... да искаш и да бързаш ... и накрая да се удариш в стената,която не е готова за теб ...аз се удрям и удрям,защото темпото на омекване на стената и моето на краката ми е различно .... краката ми все изпреварват стената и мен все ме боли главата след челния удар,които преди това е предвиден от всички и всичко, дори от мен самата ... мога ли да го издържам?...Нееее,не мога ... искам да го променя и с него ще се променят и нещата, или поне това е логичният път на живота....

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още