В душата на една фея

боли. истински боли. боли както само тогава може да боли. усещането е сюрелистично. сякаш съм била там, а никога не съм. сълзи .. от тъга... боли... всеки път се питам до къде може да достоигне човешката раса по безрасъдност, омраза, безпомощтност ... да се самонаказва така както нито един друг вид на тази планета... да моли.. да се бори за свободата си, която не знае в какво се изразява ... какво представлява боли ме бе, боли ме ... защо сме толкова тъпи и изпълнени с гняв, гняв към себеподобните ... гняв към себе си... защо не можем да преглътнем егото си и да вървим напред заедно.... рева като малко дете ... рева и сърцето ми се къса... рева и се дера и не мога да го проумея, не мога в думи да го сложа.. да обясня целия този хаос, който се създава... и се питам защо? защо вече години? години на война... години на терор.. години на омраза и неразбирателство... години на загубени души.. години на унищожение.... защо? -> 13 Hours: The Secret Soldiers of Bengazi

Всъщност да ви кажа: обичам си настроенията и не ми трябва някой, който не ги разбира и по-малко уважава няма да се изивинявам за тях и не искам "прошка" за направените от мен избори. Робувам само на себе си - ако щете приемете го за моя син. Всъщност аз си нося последствията от действията и взетите решения, не разбирам какво ми го напомняте. Всъщност ако искам само да ви ч*кам, ще го правя. И не се преструвам да ме интересувате. А онези, които ме интересувате, а търсите само да ме изч*кате - моля продължете нататък. Знам, че не ви касае моето духновно и емоционално състояние. Всъщност свикнах, че онези мъже, които си заслужават са вече заети. И с право. Всъщност свикнах, че онези, които са свободни така са избрали да бъдат. И всъщност има с кого да съм, но не искам да съм с тях. Онези, с които искам да бъда - са вече заети... И така... всъщност кой и за какво го касае?

Два пъти за една седмица се чувствам сякаш флиртувам с жени...и чувството е едно такова гъделичкащо и ново... Сякаш е една ефирна игра, която печеля или губя, но определено н...

Отдавна не съм имала възможността просто да остана на саме със себе си, сама със мислите си. И тези мисли да не са нито мастър клас, нито някое партньорство. Тези мисли да са за мен и моят живот, за това какво правя, къде живея, на къде отивам, какво искам, какво чувствам, има ли смисъл всичко това. Възможността да се изолирам от всичко случващо се и да дам оценка. Минаха 25. Така както те минаха ще минат още 25... Бях забравила онова чувство да искам душата ми да е спокойна и сама. В мислите си само един ме разбира, само на един искам да споделям, само един искам да ме пита и само на един искам да отговарям. Честно казано завиждам ѝ на това колко е социална, как Ах-ва на всяко второ нещо, как не се измаря от всички тези емоции и от това да чувства. Аз съм изморена. И вече мисля, че прекрачих прага на физическата умора. Лягам в 23:30 и ставам в 8:00 без часовник. Ям три пъти на ден и машинално дори отговарям на въпроси. Мисловната ми дейност се е свела до планиране и организиране. Съд...

You were my compass and now that you are not here I loose my direction....

Петък е. Минава 21ч. Влизам в тоалетната на заведението. Вдигам роклята. Свалям бикините. Навеждам се. Не усещам нищо. Всичко е машинално. Гледам в земята. Виждам малка черна бубулечка да върви срещу мен. Колко е близо и колко е далеч. Дали знае къде е и какво се счучва. Ах как й завиждам точно в този прекрасен момент. През главата ми минават две креативни изречения. Идеални за старт на следващата ми кратка история. Поглеждам в страни и виждам бегло и размазно отражение. Това съм аз и не съм аз.. едноременно. Вдигам си бикините. Пускам си роклята. Излизам от тоалетната и се озовавам пред ново огледало. Кому е нужно толкова огледала се запитах. Отново се погледнах. Образът, който виждах ми харесваше. Най-сетне нещо различно от “силната жена”. Очите ми бяха червени, леко подпухнали и с широки зеници. Даааа, виното! А и с виното - той.... Всичко в мен се сви и сълзите ми текнаха отново... Ридаех като малко дете и не можех да се спра. По-важното - не исках да се спра. ТЯ ме поглежда и ре...

Играя го на пук Играя го на пук на теб, на тях... Играя го на пук на себе си Както винаги играя, когато се почувствам без смисъл в нечий кръг, свят, живот и ежедневие... Играя го на ...

I am missing you. I am missing you today while you are still here next to me. I am missing you today in my thoughts of the past. I am missing you today in my future dreams. I am missing you with every single emotion, action, desire, idea.. I am missibg you with every movie and a song.. I am missing you here now ..again Mr. Vice versa

Изморена съм. Изморена съм да знам, че не си мой. Изморена съм да те виждам как се закачаш с други. Изморена съм от това да върша едно и също. Изморена съм от това да съм контрирана на всяка дума. Изморена съм от това да нямам време за себе си. Изморена съм от това да нямам време за емоции. Изморена съм от това да чувам едно и също. Изморена съм от това времето да лети бързо. Изморена съм да не чувствам нищо. Изморена съм да говоря едно и също. Изморена съм дните ми да нямат значение. Изморена съм да не ми обръщаш внимание. Изморена съм от това да не мога да ти споделя нищо ново. Изморена съм от това да се боря. Изморена съм от това да ставам всеки ден. Изморена съм от това да пътувам. Изморена съм от това да не стигам там, където искам. Изморена съм от това да се отлагат нещата. Изморена съм от това нещата да остават недоизказани. Изморена съм от недомлъвките. Изморена съм от разочарованията. Изморена съм от това да ми се реве постоянно. Изморена съм от това д...

It feels good when you hold my hand It feels good when I hug you It feels good when you blush when you see me It feels good when you smile at me It feels good when you are interested to know how I am doing It feels good when you are around me It feels good to observe you It feels good .... Mr Vice Versa

Всъщност трябва да добавя! All the conversations that has been started All the thoughts that had been though All the things that we meant to share All the words we didnt have the time to say All the feelings we did not have the courage to share All the times he have said "its for a one on one conv" or "A topic for the morning coffee" or "Another time, another place" or "Lets talk about this outside this place" It feels like our relation is the unspoken one. Like i feel what you want to share I feel what you are feeling I feel you on a different level that I feel most people Like we do not need words on most times to know what we have to share But its like we still feel the need to say it To have it on the table To know what we are dealing with To prove ourselves one more time that we are on the same track and there is no doubt about that To convince yourself that you are right by sharing wit the other and having the approva...

Има едни такива моменти в моя живот, в които искам да говоря само с конкретни хора. Те обикновенно са една шепа. Броят се на пръстите на едната ми ръка. Тези моменти са придружени от едно от двете състояния: 1. депресия (силна дума), отчаяние, меланхоличност - go with the flow 2. енергия, ентусиазъм, действия - buzzing Това е така, защото в единия случай не мога да се запрА, както се казва. В другия нямам желанието да чувам никого и нищо, камо ли собствените си мисли и чувства. Сега върпосът е къде съм сега? Сега съм в положение №2, за разлика от същата ситуция, в която изпаднах преди година, но положението беше №1. Сега искам да говоря само с определени хора. За определени неща. И да действам. Да мечатя. Да сбъдвам. Нещата да се случват. Това искам. Само, че ми се налага да говоря и с други хора. Хора, които не усещам и не проявявам интерес. И то е реципрочно. И в двете положения има нещо сходно има хора, които те разбират и има хора, които не те разбират. Аз в случая искам...

Днес е тъжно. Днес плаках. Днес е 22/08/2016. И днес е 114 ден, откакто те няма. Фейсбук бе вестител на тази новина. Фейсбууууук?!!!!!!!!!!!! А помня Нова година... когато те засякох в 4 сутринта когато си говорихме за храна и бургери... когато се смя... когато видях усмивката ти.... И помня всички покани за представлениия И всички мои "Да да да..." И така и не дойдох. Днес ми е тъжно. За това, че си отиде млад и здрав. За това, че света е несправедлив. За всички пропуснати мои възможности да те гледам или да пия кафе с теб. А помня преди 5 години когато гледахме филми у нас. Беше лятото на 2011, когато бяхме в трескаво кандидатстване. Бяхме на София поетики, помниш ли? Слушахме поеми и стихотворения.... ИИИ помниш ли как беше решил яйца да ми правиш за обяд? Е аз помня... накрая аз ти ги направих... А помниш ли онова кафе, което го пихме на есенен припек в квартала ми, далеч от твоя.... И как за София все говорехме и за плановете и за бъдещето.....

Пише ми се... пише ми се за него... пише ми се и за него... пише ми се и за мен... пише ми се и за всичко, което се случи в последните три седмици... Но усещам, че думите ми кът са вече ... споделях.. и споделям... а аз не обичам да се преповтарям... И сега каквото и да кажа ще е изградено само от останки.. огризки от недоизказаните изречения изпуснати мисли неосъзнати чувства неизказани емоции Ще трябва с конец да ги събирам и вместо картинка кръпка да ушивам... Но ще пиша... не днес, но утре, може би... защото всеки миг си заслужава и не искам нищо да забравя....

Някак романтично носталгично и тъжно дори   в бъдеще време .... Имах друго нещо в главата си преди час, но вече се изпари... изпари се и онова чувство на тревожност... не защото реално тревогата е минала, а за да се самосъхраня... за да не се вглъбя в нея и тя да завладее съществуването ми.... но ще се опитам да пресъздам някаква част... За първи път изпитвам това усещане на безнадеждна обич... или любов трябва да кажа? Безнадежността те обгръща и те задушава с любовта си до степен, в която ти се плаче... и разбираш всички филми, които си гледал... разбираш всичката болка, която си съпреживял в ромнтичните филми... спомняш си всички книги, разкази и стихотворения докоснали се и говорещи за безнадеждната любов.... ..но тя не е любов на влюбване... тя не е любов на привързаност ... това е любов на единомислие... това е любов на споделяне на гледна точка, на мечти, на виждания, на морал и ценност, на идеи, ако щеш... това е любов на съпричастност, кооперативност, разбирателст...

Исках да пиша. Започнах дори. Нямам муза. Меланхолично ми е. Исках да разкажа за него. За този в бялото. Но не той беше толкова интересно, а аз самата.... Бях забравила какво е усещането от поглед на мъж върху мен. Бях забравила какво предизвиква интерес. Бях забравила какво провокира. Бях забравила какво е да търсиш. Бях забравила... А сега ми е тежко и меланхолично ....

Искам да кажа, че скоро не бях изпитвала онова чувство. Чувството някой специален да направи нещо за теб без да си го искал, молил или очаквал. Безценно е. А Той ми направи капучино . . . Mr. Той

Има едни песни, дълбоки едни такива. Толкова дълбоки, че когато ги чуен подсъзнанието ти подскача на едно място 2 метра, отлепя се и се превръща в съзнание ... Съзнанието ти предава вдичко и тялото ти започва да го боли... Боли го, както боли зъб, боли го както боли от мускулна треска, боли го и се къса, защото знае, че нищо не може да направи освен да потърпи... Усещането е на разкъсване на кожа с фин нож, като драскане на скица по човешко тяло.. Татуираш си думите в сърцето отново и отново с всяко изслушване... Има такива песни и душата ти на тях реве като малко дете и се къса като оризов лист хартия... Мразя и обичам себе си в тези моменти. Доказвам си, че не ми е безразлично, и че аз съм човек и притежавам сълзи... Но когато тези песни са свързани и с теб, драги ми притежателю, на моите емоции, то тогава картинката се влошава двойно повече ... Тогава ми прилошава..  Гади ми се до неузнаваемост и имам усещането, че душата и спомените ми искат да излезнат през всяка възм...

Излизаш от работа. Стъпка извън офиса и те лъхва топъл феврурски бриз. Заставаш на спирката да чакаш автобуса. Слагаш слушалките в ушите. А там зазвучава нова песен...оназ...

През зимата в София има един красив магичен момент рано сутрин. В момент когато времето е ясно а температурите са около 0 грасуса при изграв слънце Витоша бива озарена. Ц...