Wallflower

Гледайки този филм единствемното, в мен крещеше 'обичам те... обичам те' ... просто безценно е усещането за безкрайност, за свобода... чувството да си жив, въпреки всички гадости, които ти се случват, всички объркващи мисли в главата ти и всички онези бездушни хора на вън .... да си жив, да живееш, да се усмихваш.... да караш някого да се чувства по точзи начин, някои да те кара да се чувстваш така ... ..истината боли ... истината води до там - да обърка целият ти светоглед, но истината води до сърцевината ти... обелва те като лукче, оставаш гол, става ти студено, но не усещаш това, а усещаш всичко.... всичко успява да те докосне и успяваш да го изпиташ в същината му ... какво по-хубаво от това... какво по-истинско, реално и живо.....
неописуемо е онова, което усещам в момента .....

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още