Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
На какво си способен от любов? На всичко,особено когато си ненаживял се млад човек..... ....готов си да се продадеш в името на някои само за да му докажеш,че му вярваш и че го обичаш безвъзмездно... розовите очила засенчват разума ти .... чувствата надделяват .... само тогава човек пренебрегва себе си,заради някои друг....само тогава човек се отдава напълно....само тогава не си ти! Един филм разказващ една история за любовта.Типично по балкански и все пак не чак до там. Гневен младеж,бунтар,който живее сам.Живее единственено за парите и купона.Защото трябва да се издържа и да отглежда старият си вече оглупял и безпомощен дядо.Типичен мачо.Сваля не коя да е.И всички го желаят.Но малкото,които го имат завършват продавайки доброволно плътта си заради него,мислейки,че му помагат.Защото е по-лесно да манипулираш влюбен човек.....да се възползваш от него.А той вече е отвратен......накрая дори влюбен,но това не му пречи и не изневерява нито на себе си ,нито на стила си.