В душата на една фея

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...

I dont know how to be pretty for you I dont know how to seduce you Cause once when I knew I did not care  what the other thinks of me, or whether I am gonna see him after that one night I knew to get and fuck and then never come back But now is different and now I dont know I dont know how to be pretty for you As you are not for the one night fuck As you are here in the morning As I dont run away and I sleep in your arms I dont know how to do it I dont know how to be pretty for you...

ръце на гушата невидими стискат едвам преглъщам, боли, в очите сълзи стичат се бързо и леко, на едри капки без звук, без стон, боли, поемам дъх, опитвам се да не мисля, но липсва, липса е усещането. повтарям си, че не е то, повтарям си, че е лъжлово, но не спира да боли, ръката отпуска, сълзите спират, успявам да преглътна. изтривам сълзите с ръка, оправям миглите, отварям широко очи, и продължавам натам. както винаги до сега.

Понякога просто ми идва да затрия всичко. Да изтрия всичко. Да залича всичките си профили в социалните мрежи. Да изтрия всичките си снимки. Да изтрия себе си - като със гумичка на молив - цък - цък И да замина. Да замина далеч... Да сменя косата, колата, черилото.... Да сменя себе си. И да започна отначало. Втори шанс. На себе си да дам.

Той не е красавец, той е чаровник. Очарова ме с това, че се вози в тролей, хванал приятелката си за ръка. Държи я като малко момиченце, което го е страх да се движи някъде само. ...

С всяко твое пристигане се вълнувам, говора на хората около мен за теб, сещам се моменти от предишните ни срещи, моменти на смях и на сълзи... С всяко твое прибиране аз отбро...

На мен пък не ми е студено, нищо че е -11С навън. На мен не ми е противно, че не чистят улиците навреме, че снега се топи, че има лед, че ту е топло в градския, ту не е, че трябва да чакам на спирката същите минути, както и лятото, нищо че ги усещам двойно повече. Не, не ми е кофти, защото, аз продължавам да мечтая. Защото мечтите ми нямат сезон, температура или настроение. Защото аз живея и искам още повече да живея. Защото амбицията ми не се определя от чифтовете дрехи на мен или количеството изгледани филми, или изпити чаши кафе, чай, дай Боже вино. Защото музиката ме кара все така да танцувам - дори да ми е по-трудно, заради шапката, шала, ръкавиците и ботушите... Защото живота е живот, въпреки външното. Защото вътре в мен е слънце, плаж, море... Защото вътре аз обичам и копнея, Да живея.

There is this city that is so magical to me so much mystery a lot like a fairytale. It has it's own castles, fortress, bridges and a river. Daytime its busy, noisy, running, doing. At night it becomes someones dream, it becomes a background to a love story to those who dare to live. It is light, it is full of people, laughter, hugs, holding hands, drinking wine, staring at the beauty this city offers. At night someone falls in love with the city. They vibrate and absorb every little twinkle, move or breath. They observe with tursty eyes, listen to all the different sounds each building says. They feel it deep, down and they embody. This city is like the unrealistic, surrealistic map of the world which everybody wants to experience at least once in their lives. It is the one that people come back in their dreams. It is the one they daydream with their family. But it is also the one that no matter how full of light and life, and memories, and nostalgy it is, it also m...

Понякога животът ме сблъсква с онези хора в живота ми, с онези важни хора по странен начин. Онези с голямата добавена стойност. Онези, с мистерията, онези търсещи себе си. О...

Днес се запознах с един много интересен и в някои среди известен човек. Млад, предприемчив, пич. Ама, имаше нещо странно. Кликнахме от раз и ми стана мега приятно. Отдавна н...

when my life is led by the fear the fear of loosing you in a way that you give me sense and meaning to everything i choose to do and be in a sense to let go at some point and be disappointed at myself again that i could not keep you this fear kills me from inside it breaks me to parts it makes me cry my eyes out it crashes and crashes and there is nothing i can do about it but just feel.... feel and feel over and over again cause you are special and i gave you power over me and i got you close and now i do fear that i will have to eventually let go

Рожденият ми ден е. Хванаме на път за люлин със 120км/ч. Бях зарадвана от нов човек в живота ми. Радвах се като малките деца на шоколадово яйце, Малко е, но е от неговото сърце 🖤 ...

Годината ми завърши и започна с темата за връзките, любовта, чувствата, секса, приятелите, обществото, поколенията, исканията и т.н В тази връзка осъзнах, че има неща, които може би искам да преосмисля, да наредя - въпроси се задават, а отговори няма.... Реших отново да изгледам сериала, тъй като това може би е единствения сериал, освен Отместопрестъплението, който мога да гледам over and over again. Кратки епизоди, задавт се въпроси, може би се дават отговори.. Въпрос номер 1: Women having sex like a man И не въпросът ми тук не е - мога ли го? А - искам ли го? По същественото - влюбвала ли съм се? И как разбирам, че съм влюбена и в какво се изразява влюбването? Answers yet to come.

боли. истински боли. боли както само тогава може да боли. усещането е сюрелистично. сякаш съм била там, а никога не съм. сълзи .. от тъга... боли... всеки път се питам до къде може да достоигне човешката раса по безрасъдност, омраза, безпомощтност ... да се самонаказва така както нито един друг вид на тази планета... да моли.. да се бори за свободата си, която не знае в какво се изразява ... какво представлява боли ме бе, боли ме ... защо сме толкова тъпи и изпълнени с гняв, гняв към себеподобните ... гняв към себе си... защо не можем да преглътнем егото си и да вървим напред заедно.... рева като малко дете ... рева и сърцето ми се къса... рева и се дера и не мога да го проумея, не мога в думи да го сложа.. да обясня целия този хаос, който се създава... и се питам защо? защо вече години? години на война... години на терор.. години на омраза и неразбирателство... години на загубени души.. години на унищожение.... защо? -> 13 Hours: The Secret Soldiers of Bengazi

Mr. Me

Сънувах нов теб. Приплъзнах се и се озовах в ръцете ти. Като котка, която иска да я галят се отърках. Целунах те, а ти отвърна. Вълнувах се... като дете. Кой си ти? Защо в съня ми? Ела на яве. Говори и докосни. Кой си ти отново питам? Сънувах теб на ново.

Всъщност да ви кажа: обичам си настроенията и не ми трябва някой, който не ги разбира и по-малко уважава няма да се изивинявам за тях и не искам "прошка" за направените от мен избори. Робувам само на себе си - ако щете приемете го за моя син. Всъщност аз си нося последствията от действията и взетите решения, не разбирам какво ми го напомняте. Всъщност ако искам само да ви ч*кам, ще го правя. И не се преструвам да ме интересувате. А онези, които ме интересувате, а търсите само да ме изч*кате - моля продължете нататък. Знам, че не ви касае моето духновно и емоционално състояние. Всъщност свикнах, че онези мъже, които си заслужават са вече заети. И с право. Всъщност свикнах, че онези, които са свободни така са избрали да бъдат. И всъщност има с кого да съм, но не искам да съм с тях. Онези, с които искам да бъда - са вече заети... И така... всъщност кой и за какво го касае?

Не съм те виждала цяла вечност. За първи път се срещаме през лятото. Почернял си, явно Варна ти се отразява добре. Искаш да знаеш за мен и моите подвизи. Заякнал си. Харесваш ми. Виждам как мускулите на ръцете ти се очертават. Онази бенка там е сякаш нарисувана с молив за очи. Бях забравила как избягваш погледа ми. Обичам да се обръщам към теб по фамилия. Ти си моята арт тръпка. Онази, която никога не съм имала. Сега се сещам - винаги, когато съм опитвала да флиртувам с теб ти се дърпаше. Отвратително дразнещо е - парфюмът ти е по мен. Това не ми помага в топлите летни дни, в който само си мечтая... За приключение. Заякнал си. Харесваш ми. Парфюмът ти ме преследва. Искам те. Mr.Art

Два пъти за една седмица се чувствам сякаш флиртувам с жени...и чувството е едно такова гъделичкащо и ново... Сякаш е една ефирна игра, която печеля или губя, но определено н...

Ние с теб гледаме различни филми. Правилото е "каквото съм гледала аз ти не си и обратното". Слушаме различна музика - някои музиканти са от моето детство и дори и да ги знам не мога да назова 1 тяхна песен. Ние с теб се храним и по различен начин, но винаги сме любопитни какво има в чинията на другия. Ние с теб четем различна литература - в повечето случаи ти четеш и за двама ни. Ти новини не гледаш, но често си наясно с тях. Ти използваш термини, които аз не знам, а аз често влагам мое си значение в тези, които вече знам. Ти никога нямаш нужда да се обясняваш, а аз винаги имам нужда да поясня. Когато си чатим ти пишеш с кратки фрази, а аз ти пиша дълги фермани. Ние с теб обаче се палим от малките неща, вникваме в детайлите и въпреки това сме царе на голямата картина. Ние с теб можем да обсъждаме една тема с часове макар и накрая да сме като свекървите и да повторим едно и също нещо 100 пъти само, защото ни е интересно и приятно. Ние с теб можем да седим един до ...