В душата на една фея

Mr. Me

Не съм те виждала цяла вечност. За първи път се срещаме през лятото. Почернял си, явно Варна ти се отразява добре. Искаш да знаеш за мен и моите подвизи. Заякнал си. Харесваш ми. Виждам как мускулите на ръцете ти се очертават. Онази бенка там е сякаш нарисувана с молив за очи. Бях забравила как избягваш погледа ми. Обичам да се обръщам към теб по фамилия. Ти си моята арт тръпка. Онази, която никога не съм имала. Сега се сещам - винаги, когато съм опитвала да флиртувам с теб ти се дърпаше. Отвратително дразнещо е - парфюмът ти е по мен. Това не ми помага в топлите летни дни, в който само си мечтая... За приключение. Заякнал си. Харесваш ми. Парфюмът ти ме преследва. Искам те. Mr.Art

Здравей! Току що изгледах поредния епизод на Suits. Не знам дали съм ти споделяла, но когато съм тъжна или умислена - в онова интровертно състояние - си пускам сериали да гледам. Сериал, а не филм, защото сериала има много епизоди и ако искам може и да не свършва. Кара ме да се прехвърля в една друга реалност, тази която не е моята. Днес даже сътворих една страхотна метафора с филм - да гледаш един филм, да си кажеш "много е як!", но когато се замислиш дали би искал да си на мястото на главния ферои, да си кажеш "а, не мерси, аз съм пас". Трябва да си го брандирам. Та по този повод се сетих да ти пиша. Гледам Suits и си мисля, че аз и ти можем да се опреличим като две двойки в този сериал. Едната е Харви и Майк, където аз съм Майл. Втората е Харви и Дона. Шизофренично от моя страна, тук отново ти си Харви, а аз Дона. Мисля си, че така ги определям именно заради взаимоотношенията, които сме издградили в моята глава. Все повече си давам ясна сметка, че няма нищо...

В съня ми, ме искаш В съня ми те обичам В съня ми съм смела - целувам В съня ми си сменяш работата на всеки 6 месеца В съня ми вечеряме на свещи Но съня ми е сън ..... Mr. Vice Versa

реве ми се... разбираш ли разбираш ли, че ми се реве реве ми се за теб по-лошо рева за себе си реве ми се за това какви компромиси трябва да правя реве ми се за това, което знам и мога повече ми се реве за това, което не знам и не мога не мога да живея не знам как така и не се научих не мога да съм спонтанна не мога да съм експресивна не мога истински да живея завиждам на онези, които го могат завиждам им на смелостта завиждам им че действат въпреки страха завиждам им, че искат завиждам им, че ще паднат и след това ще намерят сили и смисъл да станат завиждам им, че ще ги заболи и след това ще намерят енергия и подкрепа да продължат защо не мога и аз? Mr Vice Versa

i want to be in your hand i want you to hold me tight i want you to make me dream i want to fall asleep next yo you i want to talk to you as long as my voice gets down i want to feel the intimacy trough the silence i want to have your eyes on me i want to feel how you dress me down i want to feel your lips on mine i want to have the night for us i want to never let this moment away i want it to stay .... Mr. Vice Versa

Да гледаме филми от 70те Да си правим фъдж Да четем философия заедно После да обсъждаме абстрактно Да мислим за бъдещето Да живеем настоящето Да ядем късно Да пием много Да се смеем до рано Да се любим дълго Да сме. Искам. Mr. Vice Versa

Мразя, когато не мога да бъда себе си покрай теб Мразя, когато трябва да имам задръжки Мразя, когато не мога да изразя онова, което напира в мен Мразя, когато искам да влеза в дълбокото, както само една 'риба' може и да не си го позволявам, за да съм "тук и сега" Мразя, когато не мога да съм tet-a-tet с теб Мразя, че те искам Мразя, че не мога да да те откъсна от .... Мразя се, че съм добра Мразя се, че съм възпитана Мразя се, че няма да направя нищо Беше по-лесно, когато исках някого на 8000 мили После беше лесно, когато исках някого на 4000 км Сега обаче не е лесно да искам някого тук и това да е невъзможно Мразя цялата тази ситуация и същевременно тя е онази, която ме поддържа жива. Mr. Vice Versa

Всяка твоя дума ми дава повод за мисъл Всяка наша среща ми действа като терапевтична дъвка Мълчание.. тишина... странно е... в мен нещо се случва и не знам какво е... усеща се като пред буря сълзите напират в мен реве ми се красиво е и е злощастно посока няма път, едва ли защо е главния въпрос. а отговор не давам започвам да мечтая, пореден изход е, като във кръгово не ти давам не виждам да ти давам дори не чувствам го лесно се отнасям там където още по-лесно е искам да съм там, където си ти искам да не чувствам, това което е искам да съм някъде другаде всеки път ме караш да творя поредното си грозно нескопосано творение но казвам си "поне творя" страх ме е за мен, за нас... плаче ми се и аз не знам защо ... а защо е главният въпрос ? Mr. Vice Versa

You are like a riddle in my life Every time I turn to solve you You have changed Mr. Vice Versa

You distract [me] and then you focus [me] again. Thank you. Mr. Vice Versa

Петък е. Минава 21ч. Влизам в тоалетната на заведението. Вдигам роклята. Свалям бикините. Навеждам се. Не усещам нищо. Всичко е машинално. Гледам в земята. Виждам малка черна бубулечка да върви срещу мен. Колко е близо и колко е далеч. Дали знае къде е и какво се счучва. Ах как й завиждам точно в този прекрасен момент. През главата ми минават две креативни изречения. Идеални за старт на следващата ми кратка история. Поглеждам в страни и виждам бегло и размазно отражение. Това съм аз и не съм аз.. едноременно. Вдигам си бикините. Пускам си роклята. Излизам от тоалетната и се озовавам пред ново огледало. Кому е нужно толкова огледала се запитах. Отново се погледнах. Образът, който виждах ми харесваше. Най-сетне нещо различно от “силната жена”. Очите ми бяха червени, леко подпухнали и с широки зеници. Даааа, виното! А и с виното - той.... Всичко в мен се сви и сълзите ми текнаха отново... Ридаех като малко дете и не можех да се спра. По-важното - не исках да се спра. ТЯ ме поглежда и ре...

Играя го на пук Играя го на пук на теб, на тях... Играя го на пук на себе си Както винаги играя, когато се почувствам без смисъл в нечий кръг, свят, живот и ежедневие... Играя го на ...

В гърлото ми е буца. Не мога да преглътна. Опитам ли боли. Боли зверски, както боли, когато мисля за теб, както боли, когато те гледам и не знам какво да направя. Боли ме душата, както ме боли гърлото да преглътна след две споделени изречения. Аз съм си за бой... аз те притискам, аз изисквам от теб невъзможното, аз искам да сме на бързи обороти, аз не си давам мира, аз искам нещата да се развиват, аз искам нещата да не спират, да са като по старо му.... искам пак да е безгрижно лято. Да седим и да говорим с часове на по кафе. Да седим и да дискутираме живота и смърта, политиката и поведението на този или онзи. Преглъщам и олеква ... за минута... Успокоява ме мисълта, че ако преди сме го можели, го можем и в бъдеще. Успокоява ме мисълта, че съм човек и че имам право на емоции различни от щастие. Успокоява ме мисълта, че си човек и се мениш. ..................... Mr. Vise Versa

Изморена съм. Изморена съм да знам, че не си мой. Изморена съм да те виждам как се закачаш с други. Изморена съм от това да върша едно и също. Изморена съм от това да съм контрирана на всяка дума. Изморена съм от това да нямам време за себе си. Изморена съм от това да нямам време за емоции. Изморена съм от това да чувам едно и също. Изморена съм от това времето да лети бързо. Изморена съм да не чувствам нищо. Изморена съм да говоря едно и също. Изморена съм дните ми да нямат значение. Изморена съм да не ми обръщаш внимание. Изморена съм от това да не мога да ти споделя нищо ново. Изморена съм от това да се боря. Изморена съм от това да ставам всеки ден. Изморена съм от това да пътувам. Изморена съм от това да не стигам там, където искам. Изморена съм от това да се отлагат нещата. Изморена съм от това нещата да остават недоизказани. Изморена съм от недомлъвките. Изморена съм от разочарованията. Изморена съм от това да ми се реве постоянно. Изморена съм от това д...

It feels good when you hold my hand It feels good when I hug you It feels good when you blush when you see me It feels good when you smile at me It feels good when you are interested to know how I am doing It feels good when you are around me It feels good to observe you It feels good .... Mr Vice Versa

Всъщност трябва да добавя! All the conversations that has been started All the thoughts that had been though All the things that we meant to share All the words we didnt have the time to say All the feelings we did not have the courage to share All the times he have said "its for a one on one conv" or "A topic for the morning coffee" or "Another time, another place" or "Lets talk about this outside this place" It feels like our relation is the unspoken one. Like i feel what you want to share I feel what you are feeling I feel you on a different level that I feel most people Like we do not need words on most times to know what we have to share But its like we still feel the need to say it To have it on the table To know what we are dealing with To prove ourselves one more time that we are on the same track and there is no doubt about that To convince yourself that you are right by sharing wit the other and having the approva...

Има едни такива моменти в моя живот, в които искам да говоря само с конкретни хора. Те обикновенно са една шепа. Броят се на пръстите на едната ми ръка. Тези моменти са придружени от едно от двете състояния: 1. депресия (силна дума), отчаяние, меланхоличност - go with the flow 2. енергия, ентусиазъм, действия - buzzing Това е така, защото в единия случай не мога да се запрА, както се казва. В другия нямам желанието да чувам никого и нищо, камо ли собствените си мисли и чувства. Сега върпосът е къде съм сега? Сега съм в положение №2, за разлика от същата ситуция, в която изпаднах преди година, но положението беше №1. Сега искам да говоря само с определени хора. За определени неща. И да действам. Да мечатя. Да сбъдвам. Нещата да се случват. Това искам. Само, че ми се налага да говоря и с други хора. Хора, които не усещам и не проявявам интерес. И то е реципрочно. И в двете положения има нещо сходно има хора, които те разбират и има хора, които не те разбират. Аз в случая искам...

Мечтая си за море с теб, Мечтая си за плаж с теб, Мечтая си за уютна стая в къща за гости на морето с теб, Мечатя си за голямата ти компания от луди глави, Мечтая си за дълги плажни дни, Мечтая си за интимните и романтични моменти на морето с теб, Мечтая си за закчките и игрите с теб, Мечтая си за белота под чадъра привечер с теб, Мечтая си за споровете какво да хапваме за обяд, Мечатая си за целувките под душа, Мечтая си за дългите вечери с компанията Мечтая си за басовете, Мечтая си за дългите дискусии, Мечтая си за спомените и носталгичните моменти, които ще ми разказвате с компанията, Мечтая си за нашата разходка по плажа вечер, на пийнала глава, когато ще мечтаем заедно, Мечтая си за късните нощи, в които ще ми обясняваш какво искаш от живота, ще се впускаш в детайлни обяснения за това как си ме срещнал, какво си си помислил, какво те е развълнувало, какво те е накарало да изпиташ страх......

Искам да кажа, че скоро не бях изпитвала онова чувство. Чувството някой специален да направи нещо за теб без да си го искал, молил или очаквал. Безценно е. А Той ми направи капучино . . . Mr. Той