Let me introduce him
Има едни такива моменти в моя живот, в които искам да говоря само с конкретни хора. Те обикновенно са една шепа. Броят се на пръстите на едната ми ръка. Тези моменти са придружени от едно от двете състояния:
1. депресия (силна дума), отчаяние, меланхоличност - go with the flow
2. енергия, ентусиазъм, действия - buzzing
Това е така, защото в единия случай не мога да се запрА, както се казва. В другия нямам желанието да чувам никого и нищо, камо ли собствените си мисли и чувства.
Сега върпосът е къде съм сега?
Сега съм в положение №2, за разлика от същата ситуция, в която изпаднах преди година, но положението беше №1.
Сега искам да говоря само с определени хора. За определени неща. И да действам. Да мечатя. Да сбъдвам. Нещата да се случват. Това искам. Само, че ми се налага да говоря и с други хора. Хора, които не усещам и не проявявам интерес. И то е реципрочно.
И в двете положения има нещо сходно има хора, които те разбират и има хора, които не те разбират.
Да, с него. Постоянно искам да му споделям някакви неща. Искам да разбера до къде ни стигат сходствата по отношение на разбирания, мечти, желания, виждания, интереси, действия, любопитство. Искам да намеря къде се различваме и къде се допълваме. Искам да му чувам мнението. Искам да е до мен психически и физически.
За толкова много месеци не ми омръзна. Изнервил ме е леко два пъти. Не мога да му се ядосам. Постоянно го слушам с интерес. Не ми идва да го контрирам. Чувствам го като съмишленик.
Благодарна съм за всички думи, които ми е казал. За всички неща, които е споделил и доверил. За всички жестове, които е направил.
За капучиното.
За чая.
За снимката.
За обяда.
За липсата на корни.
За кроасанчетета.
За споделянето.
За въпросите.
За комплиментите на ботушите.
За окуражаваите думи.
Такива мигове винаги ме е било страх да загубя. Такива хора винаги ме е било страх да губя. И знам, че зависи от мен. И знам, че е съдба. И дали това не е моят урок???
~Mr. Vice Versa
1. депресия (силна дума), отчаяние, меланхоличност - go with the flow
2. енергия, ентусиазъм, действия - buzzing
Това е така, защото в единия случай не мога да се запрА, както се казва. В другия нямам желанието да чувам никого и нищо, камо ли собствените си мисли и чувства.
Сега върпосът е къде съм сега?
Сега съм в положение №2, за разлика от същата ситуция, в която изпаднах преди година, но положението беше №1.
Сега искам да говоря само с определени хора. За определени неща. И да действам. Да мечатя. Да сбъдвам. Нещата да се случват. Това искам. Само, че ми се налага да говоря и с други хора. Хора, които не усещам и не проявявам интерес. И то е реципрочно.
И в двете положения има нещо сходно има хора, които те разбират и има хора, които не те разбират.
Аз в случая искам да си говоря с него.
Да, с него. Постоянно искам да му споделям някакви неща. Искам да разбера до къде ни стигат сходствата по отношение на разбирания, мечти, желания, виждания, интереси, действия, любопитство. Искам да намеря къде се различваме и къде се допълваме. Искам да му чувам мнението. Искам да е до мен психически и физически.
За толкова много месеци не ми омръзна. Изнервил ме е леко два пъти. Не мога да му се ядосам. Постоянно го слушам с интерес. Не ми идва да го контрирам. Чувствам го като съмишленик.
Благодарна съм за всички думи, които ми е казал. За всички неща, които е споделил и доверил. За всички жестове, които е направил.За капучиното.
За чая.
За снимката.
За обяда.
За липсата на корни.
За кроасанчетета.
За споделянето.
За въпросите.
За комплиментите на ботушите.
За окуражаваите думи.
Такива мигове винаги ме е било страх да загубя. Такива хора винаги ме е било страх да губя. И знам, че зависи от мен. И знам, че е съдба. И дали това не е моят урок???
~Mr. Vice Versa