В душата на една фея

Когато останеш един от последните на плажа Когато слънцето върви към залез Когато деня е към своят край Кигато нощта е към своето начало Когато морето тихо шупти зад т...

Исках да пиша. Започнах дори. Нямам муза. Меланхолично ми е. Исках да разкажа за него. За този в бялото. Но не той беше толкова интересно, а аз самата.... Бях забравила какво е усещането от поглед на мъж върху мен. Бях забравила какво предизвиква интерес. Бях забравила какво провокира. Бях забравила какво е да търсиш. Бях забравила... А сега ми е тежко и меланхолично ....

Днес е 21 май ... - първи от четирите почивни дни - нощ на музейте но това за всеки, за мен - второ виждане с Алек или реално първо, защото предишното беше на паметната ни дата 20 Март, когато беше премиерата на филмът им "Звярът е все още жив." на София Филм Фест. Паметна дата, защото по стечение на обстоятелствата трета поредна година се виждаме на тази датата и то предимно ни е първото, че понякога и последното виждане за годината. Ние нали се виждаме веднъж, най-много два пъти. Е да за по четири пет часа дъра-бъра, от които много малко са за нас двамата. Всъщност не бих казала, че се познаваме. Ние сме си културни дружки. Ето най-сетне успях да лейбализирам взаимоотношенията ни. Културна дружка = човек, с който комуникираш предимно и основно за културата в широкия ѝ смисъл. В нашия смисъл говорим за театър и кино. Основно. Но не само.... Всеки от нас е хукнал да се развива все в странни сфери, занимава се с много неща... живеем квартал до квартал, а ето до к...

Get all my exams Graduate Prove myself @ work Register the NGO Party more Do stuff with ppl [board games; ice skating; mountaining; cycling; ..] Regular monthy meetings with the creativity club Budapest with Mr. Sunshine Regular meetings with G. Move out of the house Stay focus Finish things i start Not postpone things Diet Read more Celabrate my bday Learn how to do make up

So its my blogs bday .... btw..why didnt u call again for NY, Mr. Sunshine?

Знаеш ли Коледа е... чудех се кой от нас ще пише пръв ... чудех се какво ще си кажем... говорим за времето.. като че ли сега се запознаваме и нямаме какво да си кажем... с времето установих, че то е всеобхватна тема, тема символ.. можеш да я обърнеш в твоя полза по всяко време... добре, че са и метафорите... аз с теб метафори спрях да използвам отдавна... или ти казвам, каквото имам да ти казвам или въобще не ти го приказвам... и сега ти споделям светогледа си за София... каква е красива, когато е толкова празна, че чак се влюбвам в нея, но единственото, което я дели от съвършенството е всъщност гадната мъгла, от която не можеш дори ръцете си да видиш... и именно на това мое споделяне не очаквах коментар... за тази една година ме научи, че ти нищо никога не коментираш... сякаш не съм го изрекла... но сега ми каза ... каза ми колко поетично звучало ... и то жегна именно това излияние... излияние, което се глася вече не знам кой месец да напиша, и което ще е само №1 от всички 5...

Daley - Remember Me Той има рожден ден днес... а аз правя планове за Белград с друг ... Той каза само Мерси и се усмихна с емотикон а аз съм тази, която го обичаше.... честит рожден ден! . . .

Чудех се дали да разкажа историята, която ме развълнува миналия петък или да я скатая дълбоко в дебрите на спомените, за да избледнее след време тотално, но тъй като за ча...

И да изпиташ крайностите на безкрайността и да продължаваш магически прашец да сипипеш, в душата ти безброй звезди да светят, да твориш света на своите мечти, в любовта, на който господар си ти ... 9/03/2015

В духа на празника ... или не, питам се всъщност има ли смисъл от това да има един конкретен ден, в който да празнуваме нещо? Защо всеки един ден не празнуваме това, че живеем и да се сещаме за хората, които обичаме и които ни обичат и не правим нещо за да им го показваме - понякога не са нужни думи, а действия... друг пъти и една дума, един поглед, една усмивка са абсолютно достатъчни... Един лесен отговор ми даде днес моя професорка - по този начин има нещо, което да ни дърпа, да ни дава надежда, че нещо ще се промени, че нещо ще е специално, живеем за тези мигове, които ги очакваме с нетърпение да се случат точно в този ден... не е ли по-добре да не живеем с тези очаквания и да нямаме разочарования, не е ли по-добре да ни изненадват и по този начин наистина да усетим човека и жеста? Никога не съм знаела - искам ли да празнувам този празник или не? Аз чествам и се радвам, че съм се родила жена всеки ден, дори не се замислям какво би било да си мъж. Както каза Андреа - последната р...

италианец = ню ню екстремист

В днешния празник на независимост - Ви пожелавам повече любов и толерантност. Нека говорим този език! Post by Upworthy -   A bunch of skeletons kiss, hug, and dance in front of a crowd ... to make an excellent point about love. Also, it's not scary, we promise.

Всяка година на рождения ми ден ме обзема едно такова чувство на anxiety. Даже тази сутрин се събудих и с главоболие ... на вън е мрачно а температурите не са повече от 8C. И всеки път трепвам някой като ми пише смс, обади ми се или получа съобщение във facebook/viber/skype. За пореден път осъзнавам, колко хората не си дават сметка, че рожденният ден за човек е най-скъпия и ценен празник за него. Той е личен и на никой друг. И вяли пожелания от хора, които считаш за близки никак не ме радват. Обаче има едни - едни хора, които наистина го оценяват, наистина го осъзнават, наистина ценят теб и дори те обичат - и тези хората ти го показват, и когато тези хора не са много то цялото ти същество трепва при едно такова съобщение или обаждане. Аз разбира се съм върла привърженичка на обажданията, защото те са още по-лични: можеш да чуеш тона, интонацията, начина, дори да усетиш усмивката и трепета на човека, който ти го казва.... сега е едва 12:00 и вече един такив ме накара да се изчервя ча...

От дълго време трупам в себе си впечатления и мисли, но след ето това кратко изказване по случая на терористичния атентат във Франция преди 2дни седнах да пиша....седнах да излея и моят гняв ....  Не ви мразя, но не ви и обичам Пред 2 дни по изключително нагъл, бих казала, начин бяха убити едни от най-известните журналисти и карикатуристи във Франция. Просто едни хора с едни маски влизат в редакцията им и без право на самозащита ги убиват с автомати. Твърди се, че са радикални ислямисти. Покрай инцидента има и други ранени - пешеходец, полицай и т.н Тези хора са част от борците за свобводно слово. Тях не ги е страх да изкажат мнение... занимавали са се с раследваща журналистика...усмивали са исляма, но както се разбира има защо, но и не само ... това са само малка плюнка неща, които знам за тях.... Германия - протести - антиислямистки протести в повече от 3 града, повече от 18 000 човека... за населението на Германия това дори е малка бройка, но актът е важен. Сформира се и об...

France.

И тази година явно изтеглих късата клечка и ти пак не писа за празниците. Винаги съм смятала, че ако не в забързаното ни ежедневие, то поне на празниците трябва да спрем за малко, да се огледаме, да осмислим къде се намираме, кой е покрай нас в този етап на живота ни, да му благодирим дори с минутка внимание, като му честитим. Е, аз може би свикнах с твоите състояния и изблици. Никога не си показвал привързаност към мен или специално отношение, колкото и да ми се е искало. Не знам дали това е така, за да не go crazy или просто то го няма. Все пак ти олицетворяваш мистерията. Ще отдам неписането ти тази година като изблик на твоят вид състояние... дано си видиш скоро ФБ, че милия ще вземе да ми изпише ERROR 404 или "I am sorry but the mailbox you have tried to reach is full and there is not enough space". Mr. Sunshine

Вчера официално се разделих с работодателя си. С колегите се събрахме, хапнахме, пийнахме, казахме си две, три весели приказки. Не мога още да осъзная, че вече няма да ходя на работа въпреки, че вчера си обслужих един клиент по телефона, на друг му дадох сертификата). Тези колеги са готини, но се разхвърчаваме след края на учебната година. Радвам се за едно обаче - в лицето на един страхотен човек откривам приятел. Трогна ме за дето отрони две, тръ сълзи за мен - аз обещавам да се чуем по скайп!!! Днес обаче странен ден: 1. ставам, вие ми се свят... смуча захар, изяждам корни - нищо; изяждам кексче 7 days sweet thing - нищо; изяждам 1 crispello - нищо 2. удря ни земетресение, което на 1 етаж се усети доста сериозно ... люляхме се поне 1 минута, медалите на сестрата издрънчаха, всичко ми се подмести и както ми се виеше свят направо пребледнях и имах чувството, че ще припадна 3. след земетресението - спря да ми се вие свят 4. излизам, на Плиска съм, чува се адски трясък, решавам, ч...

Хората вече се женят, а аз още първата си връзка не съм преживяла .... Не ми го побира ума?!!!!!!!