...оставя те сит и същевременно жаден за още и още
Днес е 21 май ...
- първи от четирите почивни дни
- нощ на музейте
но това за всеки, за мен
- второ виждане с Алек или реално първо, защото предишното беше на паметната ни дата 20 Март, когато беше премиерата на филмът им "Звярът е все още жив." на София Филм Фест. Паметна дата, защото по стечение на обстоятелствата трета поредна година се виждаме на тази датата и то предимно ни е първото, че понякога и последното виждане за годината.
Ние нали се виждаме веднъж, най-много два пъти. Е да за по четири пет часа дъра-бъра, от които много малко са за нас двамата.
Всъщност не бих казала, че се познаваме. Ние сме си културни дружки. Ето най-сетне успях да лейбализирам взаимоотношенията ни.
В нашия смисъл говорим за театър и кино. Основно. Но не само....
Всеки от нас е хукнал да се развива все в странни сфери, занимава се с много неща... живеем квартал до квартал, а ето до къде ни стигат силите.
Както ѝ да е.
Защо пиша за тази ни среща?
Тя може би обобщава цялото ни познанство до този момент. Което ако трябва да го определя е налудничево, спонтанно, непрентенциозно, неизискващо, ясно, конкретно, вдъхновяващо, позитивно ....
Днес след кратко обикаляне под ръсещия го дъжд, все едно онзи от горе си пръска цветята с пулверизатор обиколихме Народен театър и кино Одеон и си говорихме за какво ли не - за последната постановка на чичо му, за спектакъла на Явор Гърдев с участието на Бахаров, за Чайка на Чакйовски, за предстоящата седмица на италианското кино, за нощ на музейте, за Варна, за архитектурата на София, за метрото, за липсата на паркинги, за Френската ревиера, за фестивала в Кан, за работата ми, за бъдещите му проекти, за София Филм Фест, за НПОто ми .... все теми, които ме вълнуват, все теми, за които горя, все теми, които когато ги обсъждаш с мислещ човек културно образован и въвлечен, интересуващ се от твоето мнение, уважаващ го..
.. те оставя да искаш още и още... те оставя да чакаш следващата ви среща... се надяваш наистина като сте си казали да отидете на театър или на кино заедно - всъщност то да се случи... оставя те сит и същевременно жаден за още и още и още... защото такива хора липсват, а аз с такива хора искам да съм ако не постоянно то поне често.. опредлено по-често от 2 пъти в годината ...
но това са брилянтините в нашето общество.. разпокъсвани от жаждата да правят и грабят по много от живота... все притиснати от времето... все дърпани от този и от онзи, а единственото, което искат те е миг спокойствие...
Ами красота е, какво да кажа! Красота....
Аз знам, че се надявам този човек по-дълго да се задържи в живота ми, дори и да е два пъти в годината... знам, че тези четири часа ме заредиха много повече, от който и да е било разговор, може би дори в последната година ... имам си своите умни глави около мен, но не е същото ....
Просто когато попаднеш на човек с твоите интереси и същата страст към тях и е някак толкова искренно, истинско и красиво, че час се питаш сега да седя и да му се наслаждавам или да се впусна истински и да го прежявам?
- първи от четирите почивни дни
- нощ на музейте
но това за всеки, за мен
- второ виждане с Алек или реално първо, защото предишното беше на паметната ни дата 20 Март, когато беше премиерата на филмът им "Звярът е все още жив." на София Филм Фест. Паметна дата, защото по стечение на обстоятелствата трета поредна година се виждаме на тази датата и то предимно ни е първото, че понякога и последното виждане за годината.
Ние нали се виждаме веднъж, най-много два пъти. Е да за по четири пет часа дъра-бъра, от които много малко са за нас двамата.
Всъщност не бих казала, че се познаваме. Ние сме си културни дружки. Ето най-сетне успях да лейбализирам взаимоотношенията ни.
Културна дружка = човек, с който комуникираш предимно и основно за културата в широкия ѝ смисъл.
В нашия смисъл говорим за театър и кино. Основно. Но не само....
Всеки от нас е хукнал да се развива все в странни сфери, занимава се с много неща... живеем квартал до квартал, а ето до къде ни стигат силите.
Както ѝ да е.
Защо пиша за тази ни среща?
Тя може би обобщава цялото ни познанство до този момент. Което ако трябва да го определя е налудничево, спонтанно, непрентенциозно, неизискващо, ясно, конкретно, вдъхновяващо, позитивно ....
Днес след кратко обикаляне под ръсещия го дъжд, все едно онзи от горе си пръска цветята с пулверизатор обиколихме Народен театър и кино Одеон и си говорихме за какво ли не - за последната постановка на чичо му, за спектакъла на Явор Гърдев с участието на Бахаров, за Чайка на Чакйовски, за предстоящата седмица на италианското кино, за нощ на музейте, за Варна, за архитектурата на София, за метрото, за липсата на паркинги, за Френската ревиера, за фестивала в Кан, за работата ми, за бъдещите му проекти, за София Филм Фест, за НПОто ми .... все теми, които ме вълнуват, все теми, за които горя, все теми, които когато ги обсъждаш с мислещ човек културно образован и въвлечен, интересуващ се от твоето мнение, уважаващ го.. .. те оставя да искаш още и още... те оставя да чакаш следващата ви среща... се надяваш наистина като сте си казали да отидете на театър или на кино заедно - всъщност то да се случи... оставя те сит и същевременно жаден за още и още и още... защото такива хора липсват, а аз с такива хора искам да съм ако не постоянно то поне често.. опредлено по-често от 2 пъти в годината ...
но това са брилянтините в нашето общество.. разпокъсвани от жаждата да правят и грабят по много от живота... все притиснати от времето... все дърпани от този и от онзи, а единственото, което искат те е миг спокойствие...
Ами красота е, какво да кажа! Красота....
Аз знам, че се надявам този човек по-дълго да се задържи в живота ми, дори и да е два пъти в годината... знам, че тези четири часа ме заредиха много повече, от който и да е било разговор, може би дори в последната година ... имам си своите умни глави около мен, но не е същото ....
Просто когато попаднеш на човек с твоите интереси и същата страст към тях и е някак толкова искренно, истинско и красиво, че час се питаш сега да седя и да му се наслаждавам или да се впусна истински и да го прежявам?