Мисли по залез
Когато останеш един от последните на плажа
Когато слънцето върви към залез
Когато деня е към своят край
Кигато нощта е към своето начало
Когато морето тихо шупти зад теб
Когато си заровила крака във вече изстиналия пясък
Когато чуваш лека музика от заведението до теб
Когато малките чайки се гонят в небето над теб
Когато едно малко Максимче реши на възраст от 2, че си му симпатична и иска да се социализира, макар да не разбира дума от това, което му приказваш
Когато четеш Light и разбираш повече и повече за погледа върху форожурналистиката
Когато все още не можеш да осмислиш в какъв живот живееш
Когато си спомниш за всички ужасни събития от последни 72 часа
Когато знаеш че само 4 дена ще прекараш на място, което е било твоето escape място през последните години
Когато осъзнаваш, че това място е твоето детство, твоето минало, но не е твоето настояще
Именно тогава усещаш сюрелизъм
Именно тогава получаваш раздвоение
Именно тогава не можеш да заемеш позиция
Именно тогава се усещаш като в рай заради водата, слънцето, пясъка, чайките
И именно тогава обаче се чувстваш гузен да се отпусеш и да се престориш ’сякаш нищо не се е случило или ’сякаш нищо не знаеш...
Именно тогава си задавам въпроси..
И не само!