В душата на една фея

There is this city that is so magical to me so much mystery a lot like a fairytale. It has it's own castles, fortress, bridges and a river. Daytime its busy, noisy, running, doing. At night it becomes someones dream, it becomes a background to a love story to those who dare to live. It is light, it is full of people, laughter, hugs, holding hands, drinking wine, staring at the beauty this city offers. At night someone falls in love with the city. They vibrate and absorb every little twinkle, move or breath. They observe with tursty eyes, listen to all the different sounds each building says. They feel it deep, down and they embody. This city is like the unrealistic, surrealistic map of the world which everybody wants to experience at least once in their lives. It is the one that people come back in their dreams. It is the one they daydream with their family. But it is also the one that no matter how full of light and life, and memories, and nostalgy it is, it also m...

Сънувах нов теб. Приплъзнах се и се озовах в ръцете ти. Като котка, която иска да я галят се отърках. Целунах те, а ти отвърна. Вълнувах се... като дете. Кой си ти? Защо в съня ми? Ела на яве. Говори и докосни. Кой си ти отново питам? Сънувах теб на ново.

В съня ми, ме искаш В съня ми те обичам В съня ми съм смела - целувам В съня ми си сменяш работата на всеки 6 месеца В съня ми вечеряме на свещи Но съня ми е сън ..... Mr. Vice Versa

i want to be in your hand i want you to hold me tight i want you to make me dream i want to fall asleep next yo you i want to talk to you as long as my voice gets down i want to feel the intimacy trough the silence i want to have your eyes on me i want to feel how you dress me down i want to feel your lips on mine i want to have the night for us i want to never let this moment away i want it to stay .... Mr. Vice Versa

Мразя, когато не мога да бъда себе си покрай теб Мразя, когато трябва да имам задръжки Мразя, когато не мога да изразя онова, което напира в мен Мразя, когато искам да влеза в дълбокото, както само една 'риба' може и да не си го позволявам, за да съм "тук и сега" Мразя, когато не мога да съм tet-a-tet с теб Мразя, че те искам Мразя, че не мога да да те откъсна от .... Мразя се, че съм добра Мразя се, че съм възпитана Мразя се, че няма да направя нищо Беше по-лесно, когато исках някого на 8000 мили После беше лесно, когато исках някого на 4000 км Сега обаче не е лесно да искам някого тук и това да е невъзможно Мразя цялата тази ситуация и същевременно тя е онази, която ме поддържа жива. Mr. Vice Versa

Значи Ф. ме пита аз от един и същи човек ли искам да получавам всичко? Или съм окей с концепцията да имам приятели, с които да си задоволявам социалните нужди и в допълнение...

Някак романтично носталгично и тъжно дори   в бъдеще време .... Имах друго нещо в главата си преди час, но вече се изпари... изпари се и онова чувство на тревожност... не защото реално тревогата е минала, а за да се самосъхраня... за да не се вглъбя в нея и тя да завладее съществуването ми.... но ще се опитам да пресъздам някаква част... За първи път изпитвам това усещане на безнадеждна обич... или любов трябва да кажа? Безнадежността те обгръща и те задушава с любовта си до степен, в която ти се плаче... и разбираш всички филми, които си гледал... разбираш всичката болка, която си съпреживял в ромнтичните филми... спомняш си всички книги, разкази и стихотворения докоснали се и говорещи за безнадеждната любов.... ..но тя не е любов на влюбване... тя не е любов на привързаност ... това е любов на единомислие... това е любов на споделяне на гледна точка, на мечти, на виждания, на морал и ценност, на идеи, ако щеш... това е любов на съпричастност, кооперативност, разбирателст...

Мечтая си за море с теб, Мечтая си за плаж с теб, Мечтая си за уютна стая в къща за гости на морето с теб, Мечатя си за голямата ти компания от луди глави, Мечтая си за дълги плажни дни, Мечтая си за интимните и романтични моменти на морето с теб, Мечтая си за закчките и игрите с теб, Мечтая си за белота под чадъра привечер с теб, Мечтая си за споровете какво да хапваме за обяд, Мечатая си за целувките под душа, Мечтая си за дългите вечери с компанията Мечтая си за басовете, Мечтая си за дългите дискусии, Мечтая си за спомените и носталгичните моменти, които ще ми разказвате с компанията, Мечтая си за нашата разходка по плажа вечер, на пийнала глава, когато ще мечтаем заедно, Мечтая си за късните нощи, в които ще ми обясняваш какво искаш от живота, ще се впускаш в детайлни обяснения за това как си ме срещнал, какво си си помислил, какво те е развълнувало, какво те е накарало да изпиташ страх......

Ето ме. За поредна сутрин се събуждам. Потна. Заради теб. Ти си виновен. Виновен си, защото се прокрадваш нощем тихо и скачаш в съня ми. А аз съм слаба и не мога да те изгоня. Ти разбира се седиш, колкото ти си пожелаеш. Аз не мога да те спра, колкото и да опитвам. Както стана всъщност. Ти си там, а аз съм тук. Тази нощ за откровения бе. Защо и какво изпитваш? Проговори ми!? Дали бе ти или онова, което Юнг нарича подсъзнание? Не знам. Но ми се иска да вярвам, че си ти. Точно година и шест месеца по-късно ти продължаваш да ме измъчваш... с присъствието си, с думите си, с погледа си, с прегръдките си ... с онова, което си ти! Мамка му, обичам те!

Мамка му. Не трябва да го казвам точно днес на Великден, но МАМКА МУ. И знаеш ли защо го казам. Ами заради твеб. Година и половина по-късно дори и след 2 вечери прекарани с друг ...

Днес започна 3 седмица, откакто сме разделени. А бяхме само 2 пъти по толкова заедно. В момента, в който се разделихме ти вече се бе постарал да ме отдалечиш от себе си така, че ...

- Да ти кажа преди беше така . - А сега? - Сега вече не. - И как се чувстваш от това? - Не чувствам. ~Mr. Sweet

Знаете ли колко е дълга една приказка? Аз знам. ...точно толкова, колкото глави решите да включите и точно толкова, колкото време си дадете да я разкажете....

- Странно е, не е ли? Да живееш и да мислиш, че те нещата ей така, сами. Ама не. Язък, нали? - Гледам другите и си мисля - добре де, ама и тези ли? И те ли като нас? Или то ние сме различни? - Различни как? - Ами като почнеш от начина на мислене, от светогледа, от начина ни на живот...... - Е, че той съвсем нормален ми изглежда? - Ами да, ама сравнен с онезиии - май не е? Щото я се опитай да им обясниш! Немож. Ти не мож на тях, те не мож на теб, а отделно общо не мож се разбрахте. Та, ако не ми следите мисълта, или прекалено абстрактна ви се струва ето реалната ситуация, в която аз си блъскам ли, блъскам главата вече седмица и половина. Всичко е красиво. Спокойно за него, не за мен. Защото аз чувствам, и не само, ами знам - той знае какви ги върши. Аз ли? Аз никак. И той и тва знае. И май съм сгазила лука, до сълзи, защото сега са моите сълзи. Ма не съм в беля, просто трябва да раста. Но не знам как. А той един такъв урок ми дава дет' ме мъчи. Ама зверски. Като зъбобо...

Харесва ми да ме наричаш "най-прекрасната жена на света" Харесва ми да ме прегръщаш силно Харесва ми да ме наричаш "шушоне" Харесва ми да се събуждам до теб Харесва ми като ме изненадваш с предложения Харесва ме като съм "моята жена" Харесва ми да ми казваш колко съм красива Харесва ми като ми кажеш, че си мислиш за мен Харесва ми да искаш хората да ти завиждат заради мен Харесва ми да си практичен Харесва ми, че ми споделяш Харесва ми, че си разказал на всичките си приятели за мен Харесва ми да ме представяш на този и на онзи Харесва ми да си до мен Харесва ми ....

Има едни песни, дълбоки едни такива. Толкова дълбоки, че когато ги чуен подсъзнанието ти подскача на едно място 2 метра, отлепя се и се превръща в съзнание ... Съзнанието ти предава вдичко и тялото ти започва да го боли... Боли го, както боли зъб, боли го както боли от мускулна треска, боли го и се къса, защото знае, че нищо не може да направи освен да потърпи... Усещането е на разкъсване на кожа с фин нож, като драскане на скица по човешко тяло.. Татуираш си думите в сърцето отново и отново с всяко изслушване... Има такива песни и душата ти на тях реве като малко дете и се къса като оризов лист хартия... Мразя и обичам себе си в тези моменти. Доказвам си, че не ми е безразлично, и че аз съм човек и притежавам сълзи... Но когато тези песни са свързани и с теб, драги ми притежателю, на моите емоции, то тогава картинката се влошава двойно повече ... Тогава ми прилошава..  Гади ми се до неузнаваемост и имам усещането, че душата и спомените ми искат да излезнат през всяка възм...

Пропилях една, а после две.. три сълзи Душата ми на две се сви Кажи Как любовта от сърцето се изтръгва Как спомени се трият Как караш душата ти да замълчи Как блокираш мисл...

Дяволите да те вземат, човеко! Най-големите... не е възможно така да се разхождаш фриволно в съня ми. Не е допустимо да вземаш спокойствието на неделите, в които трябва да съм продуктивна и да си напиша курсовата. Не е логично и разумно да нахълтваш... емоционално тревожно ми е заради теб. Гаден си. Гаден си за това, че влизаш и излизаш и нищо не казваш. Че ми позволяваш да те прегръщам на сън. Че в действителност не пишеш, не говориш, не се мяркаш. Че ми се налага да отварям чатовете ни и се улавям как чета, а очите ми от тъжни още по-тъжни стават, душата ми се свива още повече на кълбо и усещането в корема ми е все едно съм повръщала цяла нощ, а на гърлото ми една буца дето, а съм се напънала да я изкарам, а съм се разревала като малко дете в детската градина.... Човеко спри се, отърви ме от тази твоя природа, не издържам вече, нито физически, нито емоционално. Обичам те, разбираш ли и цялата ми душа и същество са обсебени от теб... а ума ми казва - бягай, бягай на далече! Mr. ...

За първи път те сънувам такъв... Един нежен, интимен, усмихнат... Никаква мистерия, просто безусловна детска любов.. Прегръдки, целувки, голи крачета Копнеж. Mr. Sunshine