Безнадеждната любов... или обич трябва да я нарека?!

Някак романтично носталгично и тъжно дори 
в бъдеще време ....

 Имах друго нещо в главата си преди час, но вече се изпари... изпари се и онова чувство на тревожност... не защото реално тревогата е минала, а за да се самосъхраня... за да не се вглъбя в нея и тя да завладее съществуването ми.... но ще се опитам да пресъздам някаква част...

 За първи път изпитвам това усещане на безнадеждна обич... или любов трябва да кажа? Безнадежността те обгръща и те задушава с любовта си до степен, в която ти се плаче... и разбираш всички филми, които си гледал... разбираш всичката болка, която си съпреживял в ромнтичните филми... спомняш си всички книги, разкази и стихотворения докоснали се и говорещи за безнадеждната любов....

 ..но тя не е любов на влюбване... тя не е любов на привързаност ... това е любов на единомислие... това е любов на споделяне на гледна точка, на мечти, на виждания, на морал и ценност, на идеи, ако щеш... това е любов на съпричастност, кооперативност, разбирателство... това е любовта на грижовността.....

 ..това е любовта, която те мотивира, провокира, вдъхновява, подкрепя, критикува... която иска да обичаш, да се развиваш, да се грижиш за себе си.... това е любовта, която не иска да страдаш, не иска да минеш по нейния път... която иска да ти спести негативите, разочарованието и болката....

 ..това е любовта, с която можеш да споделяш... с която идеалът и фантазиите са реалността...  която иска точно като теб... това е любовта, с която абстрактните мисли, заплетените думи, хаотичните движения са нещо абсолютно нормално... това е любовта, която ти дава възможност да погледнеш живота с твоите очи, но в друг жвят... това е любовта на философията....

 ..това е любовта, която не можеш да имаш физически.... това е любовта, която е временна... това е любовта, която се дегустира, за да я запомниш, за да я разпознаеш в бъдеще...

 това е любовта, за която ще страдаш много един ден...
за която ще си изплачеш душата
за която ще си щастлив, че си я имал
за която знаеш, че няма да се върне в същата форма никога повече
която ще ти е дала много и ще те е обогатила
която ще осмисли живота ти
която ще даде курс на живота ти
която ще подхрани фантазиите на идеала ти
която ще те кара да мечатеш, когато си най-долу
която ще те кара да се горедееш, когато си най-горе
която ще ти помогне да избереш новата такава любов

 това е безнадежната любов... или обич трябва да кажа?

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още