В душата на една фея

Ние с теб гледаме различни филми. Правилото е "каквото съм гледала аз ти не си и обратното". Слушаме различна музика - някои музиканти са от моето детство и дори и да ги знам не мога да назова 1 тяхна песен. Ние с теб се храним и по различен начин, но винаги сме любопитни какво има в чинията на другия. Ние с теб четем различна литература - в повечето случаи ти четеш и за двама ни. Ти новини не гледаш, но често си наясно с тях. Ти използваш термини, които аз не знам, а аз често влагам мое си значение в тези, които вече знам. Ти никога нямаш нужда да се обясняваш, а аз винаги имам нужда да поясня. Когато си чатим ти пишеш с кратки фрази, а аз ти пиша дълги фермани. Ние с теб обаче се палим от малките неща, вникваме в детайлите и въпреки това сме царе на голямата картина. Ние с теб можем да обсъждаме една тема с часове макар и накрая да сме като свекървите и да повторим едно и също нещо 100 пъти само, защото ни е интересно и приятно. Ние с теб можем да седим един до ...

i want to be in your hand i want you to hold me tight i want you to make me dream i want to fall asleep next yo you i want to talk to you as long as my voice gets down i want to feel the intimacy trough the silence i want to have your eyes on me i want to feel how you dress me down i want to feel your lips on mine i want to have the night for us i want to never let this moment away i want it to stay .... Mr. Vice Versa

Да гледаме филми от 70те Да си правим фъдж Да четем философия заедно После да обсъждаме абстрактно Да мислим за бъдещето Да живеем настоящето Да ядем късно Да пием много Да се смеем до рано Да се любим дълго Да сме. Искам. Mr. Vice Versa

Мразя, когато не мога да бъда себе си покрай теб Мразя, когато трябва да имам задръжки Мразя, когато не мога да изразя онова, което напира в мен Мразя, когато искам да влеза в дълбокото, както само една 'риба' може и да не си го позволявам, за да съм "тук и сега" Мразя, когато не мога да съм tet-a-tet с теб Мразя, че те искам Мразя, че не мога да да те откъсна от .... Мразя се, че съм добра Мразя се, че съм възпитана Мразя се, че няма да направя нищо Беше по-лесно, когато исках някого на 8000 мили После беше лесно, когато исках някого на 4000 км Сега обаче не е лесно да искам някого тук и това да е невъзможно Мразя цялата тази ситуация и същевременно тя е онази, която ме поддържа жива. Mr. Vice Versa

Всъщност трябва да добавя! All the conversations that has been started All the thoughts that had been though All the things that we meant to share All the words we didnt have the time to say All the feelings we did not have the courage to share All the times he have said "its for a one on one conv" or "A topic for the morning coffee" or "Another time, another place" or "Lets talk about this outside this place" It feels like our relation is the unspoken one. Like i feel what you want to share I feel what you are feeling I feel you on a different level that I feel most people Like we do not need words on most times to know what we have to share But its like we still feel the need to say it To have it on the table To know what we are dealing with To prove ourselves one more time that we are on the same track and there is no doubt about that To convince yourself that you are right by sharing wit the other and having the approva...

Има едни такива моменти в моя живот, в които искам да говоря само с конкретни хора. Те обикновенно са една шепа. Броят се на пръстите на едната ми ръка. Тези моменти са придружени от едно от двете състояния: 1. депресия (силна дума), отчаяние, меланхоличност - go with the flow 2. енергия, ентусиазъм, действия - buzzing Това е така, защото в единия случай не мога да се запрА, както се казва. В другия нямам желанието да чувам никого и нищо, камо ли собствените си мисли и чувства. Сега върпосът е къде съм сега? Сега съм в положение №2, за разлика от същата ситуция, в която изпаднах преди година, но положението беше №1. Сега искам да говоря само с определени хора. За определени неща. И да действам. Да мечатя. Да сбъдвам. Нещата да се случват. Това искам. Само, че ми се налага да говоря и с други хора. Хора, които не усещам и не проявявам интерес. И то е реципрочно. И в двете положения има нещо сходно има хора, които те разбират и има хора, които не те разбират. Аз в случая искам...

Днес е тъжно. Днес плаках. Днес е 22/08/2016. И днес е 114 ден, откакто те няма. Фейсбук бе вестител на тази новина. Фейсбууууук?!!!!!!!!!!!! А помня Нова година... когато те засякох в 4 сутринта когато си говорихме за храна и бургери... когато се смя... когато видях усмивката ти.... И помня всички покани за представлениия И всички мои "Да да да..." И така и не дойдох. Днес ми е тъжно. За това, че си отиде млад и здрав. За това, че света е несправедлив. За всички пропуснати мои възможности да те гледам или да пия кафе с теб. А помня преди 5 години когато гледахме филми у нас. Беше лятото на 2011, когато бяхме в трескаво кандидатстване. Бяхме на София поетики, помниш ли? Слушахме поеми и стихотворения.... ИИИ помниш ли как беше решил яйца да ми правиш за обяд? Е аз помня... накрая аз ти ги направих... А помниш ли онова кафе, което го пихме на есенен припек в квартала ми, далеч от твоя.... И как за София все говорехме и за плановете и за бъдещето.....

Някак романтично носталгично и тъжно дори   в бъдеще време .... Имах друго нещо в главата си преди час, но вече се изпари... изпари се и онова чувство на тревожност... не защото реално тревогата е минала, а за да се самосъхраня... за да не се вглъбя в нея и тя да завладее съществуването ми.... но ще се опитам да пресъздам някаква част... За първи път изпитвам това усещане на безнадеждна обич... или любов трябва да кажа? Безнадежността те обгръща и те задушава с любовта си до степен, в която ти се плаче... и разбираш всички филми, които си гледал... разбираш всичката болка, която си съпреживял в ромнтичните филми... спомняш си всички книги, разкази и стихотворения докоснали се и говорещи за безнадеждната любов.... ..но тя не е любов на влюбване... тя не е любов на привързаност ... това е любов на единомислие... това е любов на споделяне на гледна точка, на мечти, на виждания, на морал и ценност, на идеи, ако щеш... това е любов на съпричастност, кооперативност, разбирателст...

Харесва ми да ме наричаш "най-прекрасната жена на света" Харесва ми да ме прегръщаш силно Харесва ми да ме наричаш "шушоне" Харесва ми да се събуждам до теб Харесва ми като ме изненадваш с предложения Харесва ме като съм "моята жена" Харесва ми да ми казваш колко съм красива Харесва ми като ми кажеш, че си мислиш за мен Харесва ми да искаш хората да ти завиждат заради мен Харесва ми да си практичен Харесва ми, че ми споделяш Харесва ми, че си разказал на всичките си приятели за мен Харесва ми да ме представяш на този и на онзи Харесва ми да си до мен Харесва ми ....

Не исках да се събуждам от този сън. Не исках да ставам и да влизам в грозната истина. Не исках, защото ти бе в съня ми, а ти рядко идваш, да не казвам никога. Не исках ... Ти бе с мен... ...

Знаеш ли Коледа е... чудех се кой от нас ще пише пръв ... чудех се какво ще си кажем... говорим за времето.. като че ли сега се запознаваме и нямаме какво да си кажем... с времето установих, че то е всеобхватна тема, тема символ.. можеш да я обърнеш в твоя полза по всяко време... добре, че са и метафорите... аз с теб метафори спрях да използвам отдавна... или ти казвам, каквото имам да ти казвам или въобще не ти го приказвам... и сега ти споделям светогледа си за София... каква е красива, когато е толкова празна, че чак се влюбвам в нея, но единственото, което я дели от съвършенството е всъщност гадната мъгла, от която не можеш дори ръцете си да видиш... и именно на това мое споделяне не очаквах коментар... за тази една година ме научи, че ти нищо никога не коментираш... сякаш не съм го изрекла... но сега ми каза ... каза ми колко поетично звучало ... и то жегна именно това излияние... излияние, което се глася вече не знам кой месец да напиша, и което ще е само №1 от всички 5...

Вчера отидох да гледам филмът за Стийв Джобс на Дани Бойл. Признавам, колкото и невежо да звучи, че знаех и продължавам да знам малко от биографията на този човек. Знам най-важното - родени сме на една дата с разлика около 30 години.Взех решението да го гледам, защото видях 5 номинации за Златен Глобус, тръби се, че ще се състезава за Оскар, отделно на това Майкъл Фансбендър играе главната мъжка роля.Интересно ми беше на какво ще е наблегнал режисьора и каква част от историята ще реши да разкаже... Все пак не може да се подмине и фактът, че се прави филм за един човек, който много нашумя поне в България последните 10 години. А, на всичко отгоре това е и биографичен филм правен по книга. Очакванията ми бяха нулеви, дори трейлъра не бях гледала. Филмът трае 2 часа и за мен това беше окей и дори не ги усетих как отлетяха. Може би, би запленил единствено хора като мен, с никакви познания за биографията на този човек. Хареса ми фактът, че Бойл решава да се спре именно на най-пиковите момен...

Daley - Remember Me Той има рожден ден днес... а аз правя планове за Белград с друг ... Той каза само Мерси и се усмихна с емотикон а аз съм тази, която го обичаше.... честит рожден ден! . . .

Прекалено много те разбирах, за това се скарах с теб Прекалено много те ценях, за това те отхвърлих Прекалено близка ми беше, за това се отдръпнах Прекалено много те обичах, за това те забравих Прекалено щастлива бях с теб, за това казах край Прекалено силно беше, за това те пуснах... На теб, Доника.

Чудех се дали да разкажа историята, която ме развълнува миналия петък или да я скатая дълбоко в дебрите на спомените, за да избледнее след време тотално, но тъй като за ча...

Искам да пиша, не искам да пиша. Имам какво да кажа, нямам какво да кажа. Едно такова никво ми е. Леко се депресирах и в момента се държа на предела на силите си да не се разплача. Необходимото зло на объркването да е в живота на всеки в различни моменти. Искам конкретни неща, които по необясними причини се бавят. Въпреки всичко вярвам, че са за мен и ще се справя. На горе от всичко съм се нагърбила със още поне 10 странични неща, който се надявам да свърша качествено. Запознавам се с нови хора, които ме депресират от това, колко дейни и полезни са всъщност. Е да, те са на по 30 и отгоре.... възхущавам се на това колко ефективни са, ангажирани, дейни, знаещи, можещи и интересуващи са - завиждам им, че са това, което аз искам да бъда. Мисля, че аз съм, но някак си животът или аз не си позволявам да стигна тяхното ниво.... онзи ден споделих на мама, че всъщност съм готова да си понеса последствията, което забелязвам, че ще се отрази в липса на личен живот. Но дали наистина съм. Видях ...

Казвайте нещата тук и сега. “После” може никога да не дойде.

Честит рожден ден! С обич Лудата ти приятелка от София