В душата на една фея

I think that we have to make a decision once and forever and to decide who we want to be and be that way...we have to be ourselves but sometimes we have to make excuses to be better....I feel unconfortable between unknown people but somehow u strat to like them or dislike them....and that becomes when u start to listen how they feel,think,who they are,whet is their story and what do they look for,what they have and want to have and that is strange because there are people who can answer to your wants/wishes/dreams and to you to answer theirs u know and find a friend ot a soulmate-like me and you-if I hadnt found that site and u havent written to me,we would never know each other so we have to be open to knew and unknown things and there we will find smth new for ourselves and experience smth better or worse but we will know what is there and what we can want more and probably what we already have...sometimes when I meet new people I do not talk,I am a little bit shy,I think what they t...

Немога да разбера защо любовта трябва да е толкова сложна...Защо винаги трябва да има лицемерство,лъжа,измама и т.н ....Защо не виждаме,че простите неща са по-лесни по-бързи и може би им се наслаждаваме повече....Защо сами си усложняваме живота...Защо сами си тровим организма и душата...Защо не вярваме в доброто и в красивото...Защо не искаме да повярваме....Защо трябва да сме инати и да правим напук на всичко....Защо доказваме че неможем а не че можем.....Защо се изтъкваме и перчим с недостатъците си а не с постиженията си....Защо сме песимисти и мислим само за най-лошото....Защо не мечтаем....Защо сме с черните очила....Защо само се оплакваме а не се похвалим....Защо обесняваме че ни е трудно а не го направим лесно...Защо си търцим оправдания вместо да си изчистим душата и да сме спокоини и верни пред себе си и пред другите....Защо лъжем и нараняваме хората покрай нас....Защо си мислим че няма прошка,милост и състрадание у човека....Защо не се предизвикваме сами себе си и да покажем...

I feel You... In every stone In every leaf of every treeyou´re ever grown (That you ever might have grown) I feel you... In every thing In every river that might flow In every seed you might have sown I feel you... In every rain In every beating of my heart Each breath i take (In every breath i´ll ever take) I feel you... Anyway... In every tear that i might shed In every word i´ve never said I feel you...

Търсете радостта - приоритетно и винаги Търсете причини да се смеете Търсете причини да възхвалявате - себе си и останалите Търсете красотата в природата, в животните и в останалите хора Търсете причини да обичате. Във всяка част от вашия ден търсете нещата, които надигат във вас чувството на любов Търсете това, което ви въздига Търсете възможност да предложите на останалите това, което ги въздига Търсете това чувство на Well-being, търсете начин да се чувствате добре Знайте, че вашата цена се определя единствено и само в "парични" единици, познати още като Радост Признайте абсолютната си свобода да правите или да не правите които и да било от нещата по-горе, защото това без изключение е ваш избор във всеки един момент от деня Source: http://livetolift.com/forum/index.php?showtopic=628&st=0&#entry13617

http://www.vbox7.com/play:77d4a40b Колко тъп народ може да бъдем....и все пак има такива като господина ми по история (Антоан Тонев) който да обесни и отсрами младото българско поколение....

Ако следа редовно на някой блога то това е на едно моиче,което не знам името и не сме се запознавали и надали знае дори,че и следа блога...тя е една година по-голяма от мен и скоро ще навърши 18-което от една страна значи свобода за нея от всичките домашни проблеми и ще може да започне свой живот...честно казано незнам какво изпитва и затова чета но има неща който знам как се чувства и това са тези неща които са свързни със смисъла на живота и с любовта...ние сме още малки и незнаем нито едното от двете,но със сигурност ще го опознаем,животът на никои непрощава...но се сещам това което познаваме-а то е разочарованието и това да се чувстваш недостатъчно добър,добър както за себе си и за околните ти познати,приятели и цемейство,но достатъчен и за един определен човек които искаш/трябва/ще те опознае....това можеби се получава от факта,че все още опознаваме себе си и се изграждаме като характери,нрав,желания и т.н ...искаме някой да ни забележи и когато този момент дойде ние започваме да...

Снощи пак водих Този разговор,който водим поне веднъж на месец и той винаги е един и същ-мама говори аз слушам и се опитвам да осмисля това което ми се говори....винаги си казвам:"ОК ей са се стягам" почвам да изпълнявам и никога не става...и това си ми е по природа...аз не съм от хората,които докарват нещата докрай,аз не съм от хората които се борят за това което искам....защо?можеби защото съм свикнала да ми се поднася всичко наготово,защото съм свикнала да получавам това което искам...или можеби защото никога не съм искала нещо толкова много че да се боря да го получа....винаги съм се задоволявала със средата,никога не съм гонела макцимума....жалко-да!Но аз ли съм виновна?Не се измъквам нито оправдавам,а се опитвам да си измисля начин да си поправя гадният характер....искам да се боря...искам да знам какво е да искаш...искам да знам какво е трудност....можеби никой не си го е пожелавал,но никога не съм се изправяла с трудност в живота си и тези които съм имала съм ги прие...

"If there is a crises,you don`t freez, you move forward... You make the rest of us to move forward because you have seen worse, you survive worse and you know we will survive too... You say you are all dark and twisty but it is not a flaw,it is a strenght, it makes you who you are... I am not gonna get down on one knee I am not gonna ask question I love you... and I want to spend the rest of my life WITH YOU!!!"

Как ще се почувствате ако разберете че ви остават 5 месеца живот или че можете да се разболеете от дадена болест,защото се предава по наследство или че причината да имате припадъци или халюцинации е много по проста но неможе да се оправи и въобще как бихте се почувствали как бихте реагирали и какво бихте направили ако ви кажат че имате малко бреме на тази планета?.... Аз бих изживяла този преиод от вереме с любимите хора...бих направила нещата който искам и са възможни...бих се изправила пред страховете си....бих обиколила света....вих искала да направя някой щастлив дори и за кратко време....вих искала да създам спомени за себеси в хората които ще останат след мен...

Мисля си аз пак щото нямам кво да правя освен да гледам тв за развлечение(а тва е друга тема в която ще се самосъжалявам)та си мисля как хората седят и чакат от небето да им падне подходящият(партньор в живота) и си чакат и неправят нищо по въпроса седят си и си чакат...никои не предприема нищо защото можел да се унижи,защото го било срам,защото се мисли за по-горе или по-долу от даденият човек,защото му бил шеф или подчинен и било против правилата,защото бил гадже на приятелката ти,или защото е най-добър приятел на брат ти/сестра ти който/която е по-голям/а и ред други оправдания но не и да се чалнат и да се замислят че АКО те рискувайки да се унижат,скарат,съктарят,уволнят,напуснат няма да намерят нещо по-добро и/или да спечелят нещо....никой не си дава сметка че чрез думите не казваш толкова колкото чрез действията си и че всъщност така ти опознаваш себе си... (и тук ми мина мисъл разбира се беше гениална тя затова се изпари докато се обърна,шанс) ....всеки може да си измисли оп...

Харесвам това момче....запознахме се преди две или три седмици не помня вече,но от мига в който го видях се изплаших и същевременно исках да му се нахвърля...той е висок,с невероятно тяло,късо постриган и малки сини очи в който се изгувам...има чувство за хумор и е приказлив...живее сам,има кола работи и знае на къде върви....той е колкото детчо толкова и зрял мъж който страшно много ме привлича.... ...но развира се както всички момчета над 22 така и той не се занимават с момичета като мен-под 18...никой от тях не си дава сметка какъв човек и каква жена седи до него....единсвеното което ги интересува е да е над 18 и да е секси,а какво има в главата е без значение...никой не дава и 5 стотинки да развере същността на момичето седящо до него....никой не осъзнава че момичетата се развиват много по-бързо и в повечето случай сме напред с материала....никой от тях не си дава сметка че ние може би се интересуваме от тях и че ги оценяваме и че сме заинтригувани но ни е страх да направим крачк...

Гледам Анатомията на Грей както и преди това Fast and Furious (4) и си мисля как искам някой да ме заинтригува.Искам някой който да ме вдъхновява,да ме провокира,да вярва в мен,да е оптимист и експериментатор,да живее веднъж,да ме кара да правя това което ме е страх защото знае,че иначе няма да го направя,а то може да ме доведе на по-добро място на по-високо ниво....искам да ме изпълва,искам да ми създава емоция...искам онзи живец в мен когато съм влюбена...искам да ме впечатлява...искам да ме прави силна и самоуверена...искам да ми дава сигурност и едновременно да ме подтиква да правим най-лудите неща за да се позабавляваме...искам да се гордее с мен...искам да ме кара да се чувствам пълноценна,жизнена,вряща и кипяща от енергия и готова да посрещне живота....искам да ме кара да се чувствам красива....искам да ме оставя сама да вземам решения и да се чувствам независима...искам да ме накара да почувствам че каквото и да стане аз ще оцелея....искам да изказва мнение...искам да споделя и...