Снощи пак водих Този разговор,който водим поне веднъж на месец и той винаги е един и същ-мама говори аз слушам и се опитвам да осмисля това което ми се говори....винаги си казвам:"ОК ей са се стягам" почвам да изпълнявам и никога не става...и това си ми е по природа...аз не съм от хората,които докарват нещата докрай,аз не съм от хората които се борят за това което искам....защо?можеби защото съм свикнала да ми се поднася всичко наготово,защото съм свикнала да получавам това което искам...или можеби защото никога не съм искала нещо толкова много че да се боря да го получа....винаги съм се задоволявала със средата,никога не съм гонела макцимума....жалко-да!Но аз ли съм виновна?Не се измъквам нито оправдавам,а се опитвам да си измисля начин да си поправя гадният характер....искам да се боря...искам да знам какво е да искаш...искам да знам какво е трудност....можеби никой не си го е пожелавал,но никога не съм се изправяла с трудност в живота си и тези които съм имала съм ги приемала за игра и не ми е пукало защото така е по-лесно...по-лесно е да си паразит и някой да те носи отколкото сам да си направиш живота...искам да се науча да живея пълноценно....искам да се захвана с нещо което да ме интересува и да го докарам докрай...аз съм въздух подналягане-само говоря и нищо неправя,аз не съм човек на който може да се разчита....аз съм едно нищо-за 17 години нищо не съм направила освен да харча пари.....аз разочаровах родителите си и те ми го казаха в прав текст-а от това ме беше най-страх и все пак нищо не правя,що за същество съм аз????исками се да се променя-исками се да знам накъде вървя и защо?!оставам си с мечтите...винаги на човек му трябва случка която да го събуди и да мъ каже че греши и че е на грешен път и в повечето случай хората се обръщат,но не и аз аз си продължих...аз паднах и въпреки това продължих по грешната пътека и тя няма да ме заведе там където искам и очаквам и трябва да сменя пътя колкото се може по-скоро защото накрая може да се окаже много късно и да се озова сама на улицата като кучетата и тогава ще трябва да се справям сама,а аз незнам как и тогава ще ми е трудно и няма да знам какво да правя и няма да има на кого да разчитам...и ще е жалко-да!!!дано се осъзная и не пилея повече пари,време и нерви...надявам се да съм достатъчно силна и да събера от някъде воля ако мога и да се реша и да доведа нещата докрай....
Зрялост
Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...