Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш!
Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш!
Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее!
Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове!
В замяна искам само да знам, че го знаеш!
Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!

От дълбините:

Зрялост

Безхаберно изтощение