Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал
душата ми два пъти повече, най-вече изхабена....
Знам  защо и това още повече ме вбесява....
омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога
сега искам това, после друго
днес ми казваш това, утре друго
и пак не е само това.... има и още ....
Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш.....
И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея.....
Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели-
некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш .....
Омръзна ми от самата мен!