да направим разбор на вечерта та да си лягаме... значи: първо изиграх 5 игри боулинг от който само една успях да бия и то с 1 точка разлика с второто мпясто нот соу гууд, второ изпих 5 шота и 2 коктейла без да съм хапвала последните няколко часа готини бяха и хем знам че не трябва да мешам пак го напавих нот соу гуд, трето видях един страшно симпатишен младеж с който не се запознах пак нот со гуд, 4 едни хелуиновци се опитаха да се запознаят с мен и сестрата ама аз нали съм тъпа ги подминах та успяха и да ме напсуват за лека нощ.... като цяло май беше добър завършък на месеца бих казала поучителен..... дамн главата ми се върти........
Публикации
Показват се публикации от октомври, 2010
....... saying nothing no more .....
знаеш ли,ти си тази,която трябва да обичам най-много....да слушам и да уважавам....да взимам твоето мнение под внимание...да изпълнявам и да не се противопоставям....да угаждам .... ти си тази,която ме възпита и отгледа....ти си тази,която ме направи това,което съм.... ти си тази,която ме накара да уважавам обичам отстоявам себе си.......ти си тази,която ме кара да мисля...ти си тази,която ме научи на самопризнание истина желание самочувствие ти си тази,с която споделях.....ти беше моята нй-добра приятелка.... но знаеш ли с времето ставаме различни.... ти се опита да ме направиш себе си като внесеш и частица от онава,което не си успяла.... ти се опита да ме доусъвършенстваш,но не успяваш..... ти мразиш в мен това,което никога не си харесвала и се дразниш,че аз притежавам такива качества.... ти обичаш когато ти доказвам нещата,на който си ме научила,защото знаеш,че е твоя заслугата.... но знаеш ли ти не ме научи на толкова много неща .... ти не ме научи на любов....дали ме научи на разб...
Знаеш ли...
знаеш ли какво е на моменти да не помниш как се диша знаеш ли каво е на моменти да не знаеш къде се намираш знаеш ли какво е сутрин да се събудиш и просто да не знаеш кой ден сме знаеш ли какво е да седиш сам и да не знаеш за какво живееш знаеш ли какво е да си помислиш че не си струва дори заради себе си да се събъдиш сутрин знаеш ли какво е да не знаеш как знаеш ли какво е да знаеш защо или къде знаеш ли какво е просто да си забравиш името..... знаеш ли какво значи мечтите ти просто да изчезнат....да станат на прах знаеш ли какво е страх от това че не знаеш какво значи ново начало знаеш ли какво значи да не знаеш какво да промениш знаеш ли колко е плашешщо да не искаш да бъдеш себе си..... знаеш ли какво е да не те разбират знаеш ли какво е да си объркан от самият себе си знаеш ли какво значи да не виждаш смисъл в нищо знаеш ли какво значи да не разбираш себе си.... знаеш ли.... знаеш ли всичко това и още.... знаеш ли аз да...............
...небето е тъмно синьо... с леки по-светли отенъци там където Луната осветява и минават самолети и следи остават ...голяма и кръгла... отначало когато изгрява е ниско долу-огромна питка оцветена в оранжево,после започва леко да се издига и да става все по-светла....има и синьо сияние около нея..... страшно красива,особено на ясно студено време....
имаш ли желание и воля всичко се постига..... аз имах страх от това да се привързвам към някой,от това да не се обсеба от някой,от това да имам връзка с някой,само защото ще загубя независимостта си,може да сгреша или че някой може да ме види в дуга светлина,че може да види недостатъците ми,но го преживях .... с много усилия,с много мисъл и промени аз успях и си го доказах,че наистина съм го надмогнала и сега съм повече от щастлива....но с помоща от друг човек и със собествени сили аз направих чудеса със себе си и аз себе си-едното беше да повярвам в нещата,които си бях пожелала и знаех,че искам ....
How can you....
How can you be so great,so amazing,so ideal and perfect..... How can you be who you are.... How can you be the one I most need... How can you be there when I need you but never say it load ... How can you be there when I call you... How can you smile at everything... How can you be so patient... How can you be so kind and friendly.... How can you be so open minded.... How can you be what I look for.... How cant you be the one I want... How cant you be the one for me.... How cant you be the one next to me.....
Докато се ровех из интернет попаднах на това: Попаднах на една картинка и на нея има доста мъдри мисли, ето какво гласи надписа на картинката: "Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широка магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по малки семейства, повече удобства, но по малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка. Имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по добри неща. Пречистихме въздуха,...
Stop being who you were, and change into who you are.
One always has to know when a stage comes to an end. If we insist on staying longer than the necessary time, we lose the happiness and the meaning of the other stages we have to go through. Closing cycles, shutting doors, ending chapters – whatever name we give it, what matters is to leave in the past the moments of life that have finished. Did you lose your job? Has a loving relationship come to an end? Did you leave your parents' house? Gone to live abroad? Has a long-lasting friendship ended all of a sudden? You can spend a long time wondering why this has happened. You can tell yourself you won't take another step until you find out why certain things that were so important and so solid in your life have turned into dust, just like that. But such an attitude will be awfully stressing for everyone involved: your parents, your husband or wife, your friends, your children, your sister. Everyone is finishing chapters, turning over new leaves, getting on with life, and they will...
Забелязала съм един кръговрат в живота и по-точно социалният....всеки човек след определена възръст запозва да харесва противополовният пол...тогава започва интимният живот на всеки...вкарваме се във филма...обичаме...мразим...желаем...разочароваме се...обиждаме...мечтаем...лъжем...летим в облаците...всичко това е нормално,но единствените виновници сме ние...двамата участници във връзката-лъжем,мажем,обичаме,бленуваме,предизвикваме,изкуяаваме,изпитваме,разочароваме,нараняваме...ние жените капризничим,настояваме,не спестяваме и накрая нараняваме от тук следват момчетата с разбити сърца,а те са именно тези които са обичали...какво следва от тук..кои от тях би се съгласил и би се хвърлил в огъня отново при всички тези неща,които са му се случили?...попадайки на такъв той веше е безчувствен,той е променен,но му харесва външно,но знам,че дълбоко в себе си му пука и е наранен...такъв човек трпбва да поиска помощ...не поискатана помощ е бреме...но аз искам да го разгадая...предизвикателств...
Ето виждам го...чувам го...осъзнавам го....дори и да се питам "защо по дяволите не се срещнахме по-рано?" си давам ясната сметка,че така е трябвало да стане,че сега,да ти си тук и какво от това?Ти не обръщаш внимание на това ,което ти е приятно,само защото не съм тя,което ти искаш...съжалявам....обичам да съм ти приятелка,едиствено ти ме караш да се чувствам така-значима...не искам нищо от теб,не мога да ти кажа какво искам,защо ме е страх...страх ме е от теб,от реакцията ти,от думите и сействията ти....за това искам просто да си ми приятел-какъвто си вече една година...мисля за теб,страдам с теб,обичам и се радвам...да караш ме да се усмихна,но това е защото толкова много ми напомняш на моите възгледи,които се припокриват с твоите...има нещо,по което се различаваме,но е нормално,това ми харесва и ме привлича...незнам какво съм за теб-бих искала да знам...незнам как ме възприемаш,но знам,чене е така както аз го желая...знам и виждам какво ти липсва и виждам че според теб ...
...one missed bday....
Now they are only the two of them.They can have fun,they can be happy,they can share,they can feel,they can complain,they can laugh together they can.... ...but it will never be the same like we was the three of us....they might be better without me.....they might be worse...they might miss me but it will never be the same or the three of us... no one can and will replace me and they will never have the three like we were .... it is just reality....sometimes you don't have any choice.....
Историята на Такиро Сузуки
Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик - Такиро Сузуки от Япония. Часът почва и тя казва: - Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал "свобода или смърт"? Никой не знае, но Сузуки вдига ръка: - Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г. - Много добре, Сузуки. А кой е казал "Държавата е народът и като такъв никога не може да умре"? Сузуки става: - Ейбрахам Линкълн, Вашингтон, 1863 г. Учителката поглежда другите деца и им казва: - Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история. Тих глас от последните чинове: - Да им го начукам на японците! - Кой каза това? - изкрещява учителката. Сузуки вдига ръка: - Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г. Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда: - Да го духаш! Учителката, извън кожата си: - Стига вече! Кой беше това? Сузуки: - Бил Клинтън на Моник...
думите се губят някъде из между редовете,из между всички тези хора,разговори,из между цялата тази истина и все така абстрактна същност....мислите се объркват с желанияа,те с действителността,а тя с мечтите,а те с чувствата и те с емоциите....и настъпва хаос... В един момент се чувстваш щастлив и преливаш от енергия във друг си ниско долу и плачеш като малко дете....ставаш сутрин с ранното кафе и пиеш го всякаш си друг човек....а маските понякога казват много повече...и питаш се кое е истина....а маеше се това аз ли съм....и стигаш пак някъде до там какво ти липсва...и кой си ти незнам....а кой съм аз се питам в този час....
А какво е....
Какво е искренност?!Какво е честност?!Какво значи да си прозаичен?! Кой може да каже кое е истина...Кой може да потвърди дали нещо е истина,ако не го е видял да се случва?Чувства ... емоции...или просто вярваш!?Замислял ли си се...аз да!Неможеш да знаеш дали съм искренна и честна с теб...нищо не зависи от мен,нито от теб...всичко е онова вътрешното....То ми говори и аз повтарям след него.Казвам ти го!Показвам ти го!И ти го знаеш...можеш-анализираш...но истина ли е?!И аз не знам!Недей да мислиш за тях,недей да ги мъдриш защото успех няма да имаш...само няма да спиш... Защо не повярваш в мен?!.... А какво е честност..Какво е искренност?.....
Проблем ли е това че приемам нещата на сериозно?Прекалено на сериозно!?И какво като разглеждам екзистенциално обектите на моят живот. ... и да обичам да анализирам нещата.Имам различна гледна точка от всички останали,но замислете се едно нещо има повече от една интерпретация,прави ли ме лоша и греша ли мислейки иначе?!Мирогледа и съзнанието ми са такива.Образът е изкривен или прекалено прав....
Имам нужда от вас....винаги.....
Creativity club - това е мястото ,на което мога да споделя.Това са хората ,които ме карат да се усмихвам,да съпреживявам,да мечтая,да чувствам,да мисля,да пораствам,да (се) поменям,да градя,да творя,да се изразявам,да говоря,да научавам,да опитвам,да живея.Това е енергията ,която ме ентусиазира,мотивира,сдухва,замисля,обнадеждава,вдъхновява,променя,изгига...Това е начинът ,по който израствам,творя и се уча. Това съм аз,това сте вие,това сме ние.Това е нещото,което винаги ще съществува...вътре в нас. ~Обичам ви!~