....... saying nothing no more .....

знаеш ли,ти си тази,която трябва да обичам най-много....да слушам и да уважавам....да взимам твоето мнение под внимание...да изпълнявам и да не се противопоставям....да угаждам ....
ти си тази,която ме възпита и отгледа....ти си тази,която ме направи това,което съм....
ти си тази,която ме накара да уважавам обичам отстоявам себе си.......ти си тази,която ме кара да мисля...ти си тази,която ме научи на самопризнание истина желание самочувствие
ти си тази,с която споделях.....ти беше моята нй-добра приятелка....
но знаеш ли с времето ставаме различни....
ти се опита да ме направиш себе си като внесеш и частица от онава,което не си успяла....
ти се опита да ме доусъвършенстваш,но не успяваш.....
ти мразиш в мен това,което никога не си харесвала и се дразниш,че аз притежавам такива качества....
ти обичаш когато ти доказвам нещата,на който си ме научила,защото знаеш,че е твоя заслугата....
но знаеш ли ти не ме научи на толкова много неща ....
ти не ме научи на любов....дали ме научи на разбирателство и това не мога да кажа....
ти не ме научи на искренност и честност,но ме научи на достойноство......
знаеш ли ние сме толкова различни....ти не усяваш да постигнеш целите си с мен,защото аз не съм теб и никога няма да бъда....защото аз съм по-добра....аз мога и аз знам.....
и знаеш ли аз нямам какво повече да говоря нито за теб нито със теб...
и знаеш ли аз показвам....действията са прекалено красноречиви и аз млъквам.....
и знаеш ли онова,от което душата ми най-много е имала не съм го получила....
и знаеш ли,че това което аз нямам е заради теб както и това което имам...
знаеш ли,че да! аз се изградих,но само защото искам.....
и знаеш ли на 18 съм и мога да мисля сама...
и знаеш ли,че твоите заплахи не действат вече.....знаеш ли,че съм по-силна от колкото си мислиш....
... ,а помисляла ли си си някога,че аз съм повече от теб защото го търся
и неее аз не съм дясната ти ръка ... аз съм просто себе си!!!
прави каквото искаш .... аз започвам да живея и вина за нищо не поемам......

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още