....всичко ми е така размито. така непонятно... просто и посно.... така лесно и грозно... така мрачно тъжно и безразлично... така зловещо спокойно както може да буде един студен ноемврийски ден..... на хората не им дреме....те са в своя свят..... те са там където на всички нас ни се иска да бъдем-на мечтаното място... а реалността забравена една...... така отдалечено и чуждо чувствам всичко... и така самотно става с всяка минута.... а на никой не му дреме за всичко онова... онова което се случва в другият....
Публикации
Клуб по креативност
"Аз съм малката русалка." Без капчица притеснение момиче се представя така и започва разказа си пред съученици, родители и приятели. То е от 31-во училище "Иван Вазов" в София. Сцената е в "Червената къща". Това е един от откритите уроци на клуб "Креативност". Двамата водещи от клуба - Александър Евтимов и Иван Николов, казват на присъстващите, че се нуждаят от помощта им: "Дълго мислехме какво представление да измислим и не можахме да измислим нищо. Ще ни трябва вашето съдействие." Момичето, започнало с "Аз съм малката русака", продължава: "Дълго време се чудех какво има там горе над водата. Исках да видя това, което е там горе, но се страхувах. Боях се дали ще мога да се върна, как ще реагират другите около мен. Но накрая събрах смелост и надникнах над повърхността. И сега мога да се движа свободно между "горе" и "долу", когато си поискам. Така научавам нови неща и продължавам да вървя напред."...
мъж на мода?!
Всички сме свикнали да чуваме, че мъжете са свине. Или боклуци, но по интересният въпрос, който този казус поставя е къде отидоха свестните мъже в България? Има ли ги? И как да ги срещнем? Истината е, че свестни мъже има. И те изобщо не са малко. Просто не са на мода. Сега се харесват лошите момчета. Тези, които карат скъпи коли, излизат с манекенки и пият само марков алкохол. Те са тези, които сега са в светлините на прожекторите. И така, унесени в светска суета забравяме за всички останали мъже и момчета, които всеки ден карат толкова много жени да се чувстват щастливи. Те работят и правят кариера не само заради себе си, но и заради хората, които обичат. За да им осигурят спокоен живот и нормални удобства. Те намират време, за да правят малки изненади на жената до себе си, да я накарат да се чувства специална. И то без да й подаряват диаманти... Те гледат децата, когато тя отива на фризьор или обяд с приятелки, защото осъзнават, че освен майка тя има нужда да бъде и личност. Те са т...
странно.... питам се пука ли им?може би не и за мен...или не както ми се иска...или не го показват...или всичко това е само оправдание..... дали ми пука?да,но ми се иска да не е така.... то всичко си личи.....дали всичко се връща това не знам.... чета онова нейното....и се възхищавам...да и онова и нейното другото по-различното и то ме впечатлява....нооо те сякаш има за какво да пишат...а аз празна ли съм? или просто материалното ме засмука....ежедневието то ме погълна цялата....а аз се разкъсвам на парчета за онези там за да може да достигна онова което искам......за да установя накрая че няма смисъл от всичко това..... знам ли?!....заминавам...това ме успокоява....дали ще намеря покой в онова там което ми предстой и това не знам.....нещото което знам е че то ме очаква и аз него...аз избрах него и то дойде при мен ..... а той ... а той ме очаква както аз него вече година и половина...копнеж по един вече толкова забравен спомен бил някога мечта и сън в приказките ми.....а дали този бля...
... той ... аз... бъдеще... настояще....
сякаш никога няма да стигна там където искам... сякаш ме вика но аз издухвам...не намирам правилните ключове за вратите...лутам се из тъмни улички а само чувам гласа му които ме вика ужасно е... а времето тиктака... събитията се менят и аз оставам все там а той продължава...........
...and time for love has come and gone
The prince of darkness finally sees the light only to realize it is not longer an option....
Живей силно 6 Юли 2005 г. Армстронг намери отговора на въпроса кое надделява - страхът или надеждата "Искам да умра на 100 години... след като съм се спуснал със 110 км в час надолу по Алпите. Ще мина за последен път през финалната лента, а после ще легна сред прочутите слънчогледи на Южна Франция, заобиколен от жена си и десетте ни деца, и ще напусна този свят грациозно и без страдание." Ланс Армстронг ИВО ИВАНОВ Канзас Тонове мастило са изписани за Армстронг, за неописуемите му победи, за шестте Тура, за чудовищната му сила в планинските етапи и за легендарните му двубои с часовника. В тази статия няма да говорим за всичко това. В тази статия ще стане дума за жълти гумени гривни, много скъпо червено вино, течна платина, горяща човешка кожа и, разбира се, за най-големия успех на Ланс, който няма нищо общо с Обиколката на Франция. Ние всички сме имали досег с рака, всички познаваме приятел, колега или роднина, който е заставал лице в лице с ужасното заболяване....
I was standing down with all those people...all those boys and girls who were smoking....and suddenly I saw you in my mind.....you were there-hugging me and watching the view of forest covered with snow together...I could feel your love,passion and desire for me...I wanted you so bad...I felt peace,calmness and harmony...I wanted this to last forever...but it was just a moment....It was you....it was more then I have ever wanted..... Вторник ...
-Какво ново? Нищо. -Какво положително? ...знам ли ?... клуба!? - ...освен него? Нищо. -Напредък в нещо? Не. -Мисли за нещо? ...клуба!? - ...освен него? Не. -Ммм ... нещо различно в сивото ежедневие? Не. -Нещо различно от сивото ежедневие? Не. -Нови хора? Не! Та София 1.5 милн хора! Е и? Трябва ти нещо различно....направи нещо... ......... !
Човекът който ти беше за мен...къде отиде той? Какво направи ти със него... Аз искам предишният...аз не искам теб... аз искам него..той да ми говори....той да ме напътства...той да ми помага...той да ме обича... къде отиде той.... илюзия ли беше..... аз ли го промених... времето ли мина...промени ли се.... затри ли се...изгуби ли го.... погуби хубавото полезното същественото... намери го.....!имам нужда! не искам теб... искам него.... искам да ме провокира...искам да мисля.....искам да ми каже кога.. да ми каже къде и защо...искам него ..........!
игра на думи
има го и това... има всичко има и нищо няма, дори винаги, понякога често ...но рядко никога
It could be me and you one day.....
http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1392555&OFFSET=2&CATEGORY_ID=1&PERIOD=1
... усмивката ми пак боли
Не знам защо ли...влюбих се в теб...обичам те... защо ли обичам? Откраднат момент в съня ми си. Откраднат момент сме аз и ти. Влезе без жал в живота ми. В лъжи те ми. Осъзнавам, че не съм била По - истинска, мисля никога, Но в теб открих моята съдба. Мисля тъмно беше покрай мен Отчаян ден, от мрака съкратен. Спомням си влюбен бях, в грешка съм бил разбрах. Всеки път признавам си, че обиквам те. Повече, но спри. Когато си далеч, нямам сили да вървя напред. Не отричам, че обичам те. Много повече от "Обичам те". Времето с теб осмисля моя ден. Но признавам, че не съм била по - обичана и отричана. Не и до сега. Но забранено е това.
Влюбих се
Влюбих се!Влюбих се от пръв поглед!Влюбих се в човек,който го видях на снимка! Влюбих се!!! Той е чужденец,пак!Но той е.......... Не го познавам! Влюбих се.......
... what I had with him... the security, the harmony, the satisfaction of being with someone I like, the idea that someone wants to be with me, doing stuff with someone that really looks at u in a different way not like everybody else, going out with friends, kissing someone in front of others ... knowing that someone wants to actually have you and kiss u ... someone is thinking about you and is showing that to u.... someone that is making sacrifices for you and do stuff for you and all of these not just him for me but I for him …to have smth different on your mind…someone behind myself ….stop living in the future and future plans but live in the present and live for the moment… stuff i experienced for like a week and it was amazing... …and yes I want that I prefer that instead of having all the guys that are with athletic bodies,charming smile and blue eyes …'cause they will be different every night 31.08.2010
" Да истината боли и ДА истината е грозна но нали именно това е живота?!Днес за бога ха мислех че сърцето ми ще изхвърчи но не аз се справих.Аз се доказах пред себе си.Аз помогнах на приятел пренебрегвайки собстевените си чувства.Защо се опитах да излъжа себе си само неможах да рзбера.Интуицията ми беше толкова права колкото един 90 C ъгъл не е.Саки беше прав-аз съм по-силна отколкото мислех.Днес реагирах така както не съм очаквала.Държах се като истински приятел и психолог.Може би това ми се одава.Всъщност след това се почувствах облекчена и щастлива за човека до мен.Може би не му е веремето на мен сега.Може би сега трябва да намеря себе си и да се отдам на себе си преди да се отдам на някой друг.Колкото и да съм бясна и това е може би от предменструалният ми цикъл се чувствам удоволетворена и добре.Продължавам да се нося на 5 см над Земята но какво от това....Не се занислям а пиша което е добре.Седмиците се нижат ли нижат и скоро ще минат 4те месеца и какво от това в крайна сме...
I remember him.... ..with his slim body....short dark hair... clothes from a model...talking like an englishmen.... so sexy when he looks at u with his green and deep eyes.... i remember him drinking....i remember him dancing.... i dont remember his name .... but I do remember his soft lips touching mine.... yes I remember his tongue in my mouth..... I do remember him.... I was somewhere else..... do you remember him?