Клуб по креативност

"Аз съм малката русалка." Без капчица притеснение момиче се представя така и започва разказа си пред съученици, родители и приятели. То е от 31-во училище "Иван Вазов" в София. Сцената е в "Червената къща".

Това е един от откритите уроци на клуб "Креативност". Двамата водещи от
клуба - Александър Евтимов и Иван Николов, казват на присъстващите, че се нуждаят от
помощта им: "Дълго мислехме какво представление да измислим и не можахме да измислим
нищо. Ще ни трябва вашето съдействие."

Момичето, започнало с "Аз съм малката русака", продължава: "Дълго време се
чудех какво има там горе над водата. Исках да видя това, което е там горе, но се
страхувах. Боях се дали ще мога да се върна, как ще реагират другите около
мен. Но накрая събрах смелост и надникнах над повърхността. И сега мога да
се движа свободно между "горе" и "долу", когато си поискам. Така научавам нови
неща и продължавам да вървя напред."

Още седем нейни съученички говорят за себе си по подобен начин. След това
пак идва ред на Александър Евтимов. Той насочва вниманието на присъстващите към листчетата, залепени на столовете. На тях са изписани въпроси като "За какво мечтаете?", "Какво превръща живота ви в празник?, "В какво вярвам?". "Дали някой от вас си е задавал някой от въпросите на листчетата?" Няколко души отговарят утвърдително. "Стигнахте ли до отговор?" Никой не казва "да". "Това
са много обширни, общочовешки въпроси. Ние заедно с вас ще се опитаме да намерим отговор тази вечер..."

Откритият урок в Червената къща е показателен за проекта "Креативност в
училищното ежедневие" на Тръста за развитие на гражданското общество в Централна и Източна Европа, "Червената къща" и Нов български университет. От октомври миналата година в 10 софийски училища с ученици в юношеска възраст се изпробва ефектът от груповата работа с артистични средства извън часовете.

Иван Николов и Александър Евтимов са работили 10 години преди по подобни
проекти - с хора с увреждания, с деца от домове за сираци, с ученици, с бездомни. Александър е музикант по професия, завършил е магистратурата "Артистични и психосоциални практики в НБУ. Иван е визуален артист. Другите водещи са студенти или възпитаници на НБУ от специалността "Артистични и психосоциални практики". Те използват техники от психодрамата, социодрамата, актьорски похвати.

Александър Евтимов резюмира замисъла на проекта така: "Има нужда да се работи за т.нар. емоционална култура на учениците, те се нуждаят от места, които предлагат толерантна среда. Важно е да се изразяват свободно, защото това помага да израснат, личността се развива. Когато си
чут, зачетен, когато разбираш, че имаш стойност за околните, това помага да бъдеш по-силен, да имаш по-малко психологически проблеми по-нататък."

Според Николай Николов от екипа на "Червената къща" "Работата в група помага
да опознаваш себе си, чувствата си, да имаш представа какво се случва с
другия човек. Затова избрахме тийнейджъри, защото те в тази възраст навлизат
в период, в който груповият живот и мнението на обществото стават много
важни за тях."

"Голямата полза от този проект е, че ангажира цялата общност около учениците
с основния проблем, залегнал в него - креативността в училищното ежедневие.
Имали сме срещи и дискусии на различни теми с родители, учители, социални
работници. Искаме да допълним и подпомогнем образователната система, без да се
натрапваме или да отнемаме нечии функции", обобщава Цветелина Йосифова, директор на "Червената къща" и супервайзър на проекта.

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още