странно....
питам се пука ли им?може би не и за мен...или не както ми се иска...или не го показват...или всичко това е само оправдание.....
дали ми пука?да,но ми се иска да не е така....
то всичко си личи.....дали всичко се връща това не знам....
чета онова нейното....и се възхищавам...да и онова и нейното другото по-различното и то ме впечатлява....нооо те сякаш има за какво да пишат...а аз празна ли съм?
или просто материалното ме засмука....ежедневието то ме погълна цялата....а аз се разкъсвам на парчета за онези там за да може да достигна онова което искам......за да установя накрая че няма смисъл от всичко това.....
знам ли?!....заминавам...това ме успокоява....дали ще намеря покой в онова там което ми предстой и това не знам.....нещото което знам е че то ме очаква и аз него...аз избрах него и то дойде при мен ..... а той ... а той ме очаква както аз него вече година и половина...копнеж по един вече толкова забравен спомен бил някога мечта и сън в приказките ми.....а дали този блян не е умрял...или просто с времето забравен....или просто сме се променили и той не е същият за тези нови хора?!.....
да аз не пиша нищо повече от онова което имам в главата си......
думите?!а те значат ли нещо........
и все пак светът е мой....усещам го в ръцете си като вода.....не се задържа но минава и я усещаш.....силни чувства...потръпваш.....замръзваш...пари...вкусна е.....да сега пък се промени....да да....това е тя...това съм аз.....една невидима реалност?!или не....това е то!......