В душата на една фея

You don't need me,I don't need you either ....

Такаааааа, иии вече съм на 20!!!! Уоу :/ :Х леле,още го асимилирам ...... Идеята е,че този уж толкова личен и специален празник,таз година не го почувствах така.... усоетиха ми се плановете да си подаря сама нещо баш на рождения си ден...Благодаря на И.,че така ме изненада :* .... пожеланията ми се струваха насила и защото така трябва.....други,които не ми честитиха изглеждаха безразлични към мен и миналото и настощето ни,за бъдеще дори не мисля..... просто не бпх аз... все едно друг имаше рожден ден,а аз го замествах....  Дори не ми се празнува,не го усещам че трпбва да го отпразнувам,така беше и със успешно завършената ми сесия,макар и първа....все едно нещата не минават през мен,а само около мен и аз не мога да ги почувствам - съоътветно няма смисъл от преструвки...... нищо не ми липсва вече,свикнах до толкова с липсата,че тя стана част от мен и не ми прави впечатление.....  Не мога да разбера,защо всичко това се случва...мисля си за традициите,за приятелите и за сем...

....върнах се към една книга,колкото важна за мен,толкова и незначителна.Чела я вече веднъж сега я гледам с друго око.Две години се изминаха,а аз почти я бях забравила.Разказва се за онзи,толкова важен фактор в живота,който на практика му придава смисъл,а именно любовта.Присъствието ѝ,отсъствието ѝ,,формите ѝ,ефектът ѝ,последиците....Разказана по интересен и близък до мен начин ми напомни на Него.Написан с главна буква той винаги ще ми остане в сърцето и спомена.Един обикновен ден,на едно обикновенно място,което аз приех като предизвикателство и приключение ти ме намери или по-точно онзи възрастен мъж ни събра макар и само за седнима.Най-прексрасната седмица в живота ми.Не те обичах,не бях влюбена в теб,но бях влюбена в чувствата,които ме караше да изпитвам ,да обичам човекът,който съм с теб и да се питам: Защо аз?! Какво видя в мен?! и т.н Разделихме се точно така както се и срещнахме - спонтанно и с целувка,всякаш винаги сме се познавали и винаги ще бъдем в живота на другия. ....но ...

Определено странна седмица...трябваше да си почивам и да шматкам гащи (омразно казано),а то какво се получи : / бях на работа,то не че имаше работа,но ми се наложи да си преседя времето там и за първи път в живота си за една седмица изчетох цели 3 книги: 1.Аз БLогинята на Милена Фучеджиева 2. 11 мунити на Паулу Коелю (не,че не съм я чела происто исках да си я припомня!) и 3. Спутник,любов моя на Харуки Мураками За последната книга мога да каза следното: красив,забавен,увличащ роман разказващ ни за приятелството,любовта и търсенето на това,кой съм аз и има ли смисъл това,което правя чрез едно пътуване започнало в Токио,Япония до малък остров в Гърция и завършващо пак в стария познат Токио. Съответно снощи докато се ровех в замунда.нет да търся Мъжете,който мразеха жените филм,за който не спират да ми говорят и да ми го препоръчват,а аз само обсъждам фдо толкова до колкото знам и се спирам с убеждението,че ей сега ще го изгледам и както се смеем това ей сега така и никога не идва...та ...

Ккакво ще правим без семействата си като пораснем,когато вече нямаме нужда от това да ни гледат или да се грижат за нас?Ккакво ще правим без най-близките си хора? Свиканли сме с тяхната подкрепа,обич,пристрастност.....дори когато ни дразнят или спорим ние пак ги обичаме,дори когато не искаме да им кажем нищо,не искаме да говорим с тпх пак ги побичаме...... Какво ще правим без тях....те знаят нашето минало,познават ни по-добре от нас самите...Ккакво ще правим без тези хора,на който се обаждаме всеки ден,с които сме свиканли да се виждаме всеки ден и сме свикнали да споделяме...свиканли сме да се обръщаме към тях в добро и лошо.....покрепят ни дори и да не са съгласни с нас....Какво ще правим тогава?Те ни защитават от другите,дори от самите тях..... те ни виждат за тези които сме,тези които искаме да бъдем,тези които ще сме и тези които сме били...Какво ще правим без тях,тези които мислят за нас?!

да но вече ми е омръзнало да търся... изморена съм... вече започвам да се повтарям...на хората им омръзва...аз сама на себе си омръзнах...не се социализирам точно порасди тази причнина.... всички разговори вече съм ги водила.... всичко онова което е било лесно да го правя ореди сега или ми е скучно да го правя или просто не знам как се прави..... не аз искам да живея сама .... а там не бпях сама... но знам че остана ли сама положението ще е страшно.... и въпреки това кога съм живяла за себе си .... майка ми има нужда от мен виждам я въпореки че не иска да говоря с нея и предимно я отбпгвам играп ролята на там съм ама не съм там... не искам да правя излишни разходи защото аз не работя няма и да работя скоро ,защото ням ада се захвана с нещо което не е по специалността и не е това което искам казала съм си го и  се надявам да не наруша правилото си ... в момента се опитвам да се мотивирам да уча но наистина да го правя а не да е като в училище...... да искам да ходя по обуи...

Just when I thought it is the same old story where the only thing we talk is about love and all we do is dramatize and overstrain things it snapped in - tragedy .... the lost of someone you love ... pain ... and the though of how much u missed back in time....

Напоследък все ми се върти в главата дали да не седна да напиша нещо.... и всеки път,когато вече съм седнала нямам муза,нямам настроение,или не знам какво да кажа.... Думите все се изливат в главата ми и остават там....няма ги черно на бяло,няма доказателство,че съществуват.... Сесията свърши и сега 10 дни "почивка" ..... не знам в какво ще се състои,но ден 1 мина в чистене през по-голямата част от деня и във вечеря на вън с момичетата от Креативитито (Алекс,Мари и Меги) във втората половина на деня..... поне успях да се измора и да спя спокойно и разбира се да проведа някои друг смислен разговор... а другата седмица заминавам за Златни пясъци на обучение - мой ред да оползотворя добре почивните си дни и да отдъхна същевременно :) Във вторник със Алекс отидохме да гледаме един филм от фестивалчето Цветята на Корана казва се Дъждовен сезон и останах със следната физиономия О.о ... no comment Радвам се,че се виждам с тях и че поддържаме връзка по някакъв начин .... наистина ми...

Вчера за първи път от доста време излезнах като хората на вън .... отидох да се видя с две приятелки,с които не се бях виждала от доста време .... а с тях имаме много общо,но и много различно... но споделяме доста еднакви възгледи и винаги има какво да си кажем или обсъдим... напълниха ми душата и въпреки това се почувствах празна,сякаш не съм част от нищо.... не се почувствах и сама,колкото "сега не ми е до това!не ми е до нищо" и все пак вечерта беше доста приятна....отидохме да изгледаме едно филмче на един познат на място,за което не подозирах,че съществува......и пак хем ми хареса,хем нещо ми липсваше.... не се усещаше нищо конкретно в атмосферата,,,дори спокойствие не усетих - нищо.... едно бяло такова и до там .... и все пак после се размечтах за една хубава петъчна вечеря в някое уютно място с тях и другите ни девойки празнувайки свършека на 1 си сесия...да хапваме топли вкуотийки да пием по винце и да се наприказваме.... всеки да разкаже как е и какво го вълнува...к...

The Invisible Thread of Humanity - Part 2 of 7 by Paul Garrett