+ това вечер

Вчера за първи път от доста време излезнах като хората на вън .... отидох да се видя с две приятелки,с които не се бях виждала от доста време .... а с тях имаме много общо,но и много различно... но споделяме доста еднакви възгледи и винаги има какво да си кажем или обсъдим...
напълниха ми душата и въпреки това се почувствах празна,сякаш не съм част от нищо.... не се почувствах и сама,колкото "сега не ми е до това!не ми е до нищо" и все пак вечерта беше доста приятна....отидохме да изгледаме едно филмче на един познат на място,за което не подозирах,че съществува......и пак хем ми хареса,хем нещо ми липсваше.... не се усещаше нищо конкретно в атмосферата,,,дори спокойствие не усетих - нищо.... едно бяло такова и до там ....
и все пак после се размечтах за една хубава петъчна вечеря в някое уютно място с тях и другите ни девойки празнувайки свършека на 1 си сесия...да хапваме топли вкуотийки да пием по винце и да се наприказваме.... всеки да разкаже как е и какво го вълнува...какво се случва в живота му.... с тези мадами се виждаме веднъж на около 3 месеца и това много ме натъжава ... и все пак се радвам когато ги виждам.... чувствам се значима и част от нещо и някои.....
та така за вчера.... филмчето беше хубаво и някак наше си ...българско!
ето и местенцето: +това

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още