Random
Напоследък все ми се върти в главата дали да не седна да напиша нещо.... и всеки път,когато вече съм седнала нямам муза,нямам настроение,или не знам какво да кажа....
Думите все се изливат в главата ми и остават там....няма ги черно на бяло,няма доказателство,че съществуват....
Сесията свърши и сега 10 дни "почивка" ..... не знам в какво ще се състои,но ден 1 мина в чистене през по-голямата част от деня и във вечеря на вън с момичетата от Креативитито (Алекс,Мари и Меги) във втората половина на деня..... поне успях да се измора и да спя спокойно и разбира се да проведа някои друг смислен разговор... а другата седмица заминавам за Златни пясъци на обучение - мой ред да оползотворя добре почивните си дни и да отдъхна същевременно :)
Във вторник със Алекс отидохме да гледаме един филм от фестивалчето Цветята на Корана казва се Дъждовен сезон и останах със следната физиономия О.о ... no comment
Радвам се,че се виждам с тях и че поддържаме връзка по някакъв начин .... наистина ми липсват моменти на смислена и ползотворнна комуникация и социализация...
Осъзнах,че привързването и пристрастяването са ми слабост,но не трябва да се повтаря - само се мъча и после осъзнавам,че мога и без дадения човек или вещ :)
Най-тъпото и смешното е,че така и не се сещам да попитам "Как си ти?" когото и да е било....дори себе си....сякаш най-важният въпрос изчезва в момента,в който ввидя себе си вц огледалото или човека на улицата.....заслепили сме се от ежедневието ,а то се интересува от това само как я караш и какво се случва,нбо не и как си всъщност,на къде вървиш......стресната съм от този факт....
В къщи се чувствам все по-безсилна и осъзнавам неща,които знам,че не исках да осъзная...и то не защотоне съм ги виждала,а защото не исках да са така.... няма как да очакваш от човек,да живее твоята мечта,или да ти бъде благодарен само заради матерялното,което му осигуряваш (това дори котката ми го знае) ....вглъбяването в даден обект ти затваря очите за всичко останало и изопъчава истината....всички парви ти изглеждат криви,но незнайно защо ти все още нямаш нито успех,нито напредък,а само слизаш надолу,надолу и единственото,което ти правиш е самосъжалението,оплакването и обвиняването.... казваш,че другите не ги е грижа,а теб грижа ли ти е?....дистанцията е най-доброто решение редом с мълчанието ....
Думите все се изливат в главата ми и остават там....няма ги черно на бяло,няма доказателство,че съществуват....
Сесията свърши и сега 10 дни "почивка" ..... не знам в какво ще се състои,но ден 1 мина в чистене през по-голямата част от деня и във вечеря на вън с момичетата от Креативитито (Алекс,Мари и Меги) във втората половина на деня..... поне успях да се измора и да спя спокойно и разбира се да проведа някои друг смислен разговор... а другата седмица заминавам за Златни пясъци на обучение - мой ред да оползотворя добре почивните си дни и да отдъхна същевременно :)
Във вторник със Алекс отидохме да гледаме един филм от фестивалчето Цветята на Корана казва се Дъждовен сезон и останах със следната физиономия О.о ... no comment
Радвам се,че се виждам с тях и че поддържаме връзка по някакъв начин .... наистина ми липсват моменти на смислена и ползотворнна комуникация и социализация...
Осъзнах,че привързването и пристрастяването са ми слабост,но не трябва да се повтаря - само се мъча и после осъзнавам,че мога и без дадения човек или вещ :)
Най-тъпото и смешното е,че така и не се сещам да попитам "Как си ти?" когото и да е било....дори себе си....сякаш най-важният въпрос изчезва в момента,в който ввидя себе си вц огледалото или човека на улицата.....заслепили сме се от ежедневието ,а то се интересува от това само как я караш и какво се случва,нбо не и как си всъщност,на къде вървиш......стресната съм от този факт....
В къщи се чувствам все по-безсилна и осъзнавам неща,които знам,че не исках да осъзная...и то не защотоне съм ги виждала,а защото не исках да са така.... няма как да очакваш от човек,да живее твоята мечта,или да ти бъде благодарен само заради матерялното,което му осигуряваш (това дори котката ми го знае) ....вглъбяването в даден обект ти затваря очите за всичко останало и изопъчава истината....всички парви ти изглеждат криви,но незнайно защо ти все още нямаш нито успех,нито напредък,а само слизаш надолу,надолу и единственото,което ти правиш е самосъжалението,оплакването и обвиняването.... казваш,че другите не ги е грижа,а теб грижа ли ти е?....дистанцията е най-доброто решение редом с мълчанието ....