....говорите за морето ...говорите за ваканцията...говорите за хубавите мигове,за топлите вечери,за безсънните нощи,за лудите купони,за безкрайните лудории,за нежната любов, за красивите целувки,за новите и стари тръпки ...говорите,а те са минало... те са онова минало,което ни крепи ... те са онези красиви мигове,които ни поддържат до следващото лято ... те ни карата да забравяме настоящето си и да не виждаме бъдещето си .... преглеждаме нон стоп снимките ...разказваме историите хиляди пъти с идеята да не ги забравяме,а всъщност само ги изтъркваме... и след време споменът се превръща в протрити дънки и на -20 не ни топлят,и трябва да си създадем нови топли и пресни спомени,с които да добутаме зимата, докато дойде пак слънчицето,топлите дни,песните на птичките и емоциите с тях ... това лято беше толкова дълго и накрая толкова уморително .... сигурно ме мислите за луда ... вярвайте ми 3 месеца лятна ваканция и с действия равни на 2 по 10балната система и вие ще изкукате ...вече не пом...