отива си лятото идва есента...

....говорите за морето ...говорите за ваканцията...говорите за хубавите мигове,за топлите вечери,за безсънните нощи,за лудите купони,за безкрайните лудории,за нежната любов, за красивите целувки,за новите и стари тръпки ...говорите,а те са минало... те са онова минало,което ни крепи ... те са онези красиви мигове,които ни поддържат до следващото лято ... те ни карата да забравяме настоящето си и да не виждаме бъдещето си .... преглеждаме нон стоп снимките ...разказваме историите хиляди пъти с идеята да не ги забравяме,а всъщност само ги изтъркваме... и след време споменът се превръща в протрити дънки и на -20 не ни топлят,и трябва да си създадем нови топли и пресни спомени,с които да добутаме зимата, докато дойде пак слънчицето,топлите дни,песните на птичките и емоциите с тях ...

това лято беше толкова дълго и накрая толкова уморително .... сигурно ме мислите за луда ... вярвайте ми 3 месеца лятна ваканция и с действия равни на 2 по 10балната система и вие ще изкукате ...вече не помня кога бях на море ... не помня дори онази прекрасна седмица в Ниш,защото всичко вече е прекалено дълго ...всичко отиде в градницата извън 'златната среда' и нещата се преебаха,сега странно,но искам есен,искам по-дълги и дебели дрехи,искам да се сгушвам в някой,искам да си разказвам и да се сещам за красивите топли спомени,искам да пия чай,искам да ям топла супа,искам да уча или да чета книги,или да гледам филми,искам да говоря за бъдещето,да живея настоящето и да не се сещам за миналото .....

Красота е всичко това!...

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още