Има ли по-различен?


Не ми се пише прекалено много искам да забравя онова,което усещах и всички онези мисли покрай всички онези чувства ... и този път го правя в името на себе си, защото си позволих един път да сложа някой друг пред мен си и сгреших тотално и сега всичко трябва да преподреждам ... но знаеш ли поне ми даде един урок и видях какъв си .... не че съм те мислела за светец или нещо подобно,но за джентълмена,който твърдиш,че си,а ти не си нищо повече от самовлюбен плейбой от зодия дева .... не знам какво ти се е случило в миналото и не искам да знам,че сега така да се натискаш за внимание и все някой да ти чеша егото и това показване „Аз мога...” , „Аз съм...” просто ми дойде в повече .... не знам колко нахален трябва да си или за колко тъпа и сляпа трябва да ме имаш за да направиш всичко онова,което колкото и малки да са нещата, накрая често правят една голяма картина,която в твоя случай не е никак красива и с никак цветни тонове ... защо ти трябваше да разваляш онази красива история за принца и принцесата ... сега живота ни го връща,но повярвай ми не искаш да ме опозназнаваш,защото ще ти прилошее.... в крайна сметка разбра,че не съм онази,която ще ти върви след задника, която ще те хвали, която ще ти се умилква, ще мълчи, ще се съгласява и ще има твоето мнение, не много си сгрешил,аз съм всичко обратно на това..... ако не знаеш какво искаш,защо се обади,защо ми наговори всички тези лъжи ... сега аз съм си виновна,аз съм си виновна,че се вързах на простотиите на един човек,който си мислех,че е по-различен и след теб се питам – Има ли по-различен? .... 

От дълбините:

Зрялост

Безхаберно изтощение