В душата на една фея

Странно е.. всичко което ми се случва е всякаш на някое друго мен... или може би наистина съм шизофреничка или страдам от биполярно разстройство или и аз там не знам от каква друга болест, която се характеризира с раздвоение на личността... или да не би пък да съм в паралелен свят - 22години на едно място после 22 години на друго.... бих приела предизвикателството .... Всичко тук се случва бързо, за секунди, за 24 часа ми се случват повече неща от колкто в София за 24 дена... не знам дали се опитавм да живея повече от колкото мога или в България просто спирам да живея... тук съм аз - аз съм си аз.... аз се чувствам добре... аз правя това което искам когато го поискам, където го поискам, с когото го поискам... и не ме разбирайте погрешно - не само в онзи смисъл на думата.... Тук просто човек може да усети себе си. Чудех се преди дали ще се променя и ако да в каква посока. Не знам дали съм се променила или просто тук имаш шанс да се отприщи всичко онова, което back home - there was no c...

..червения конец, който мама ми върза ноември-декември се скъса на две части - едната в юни другата на 08/16 ... и сега какво?

Started drinking wine on an empty stomach at 12:00 and got drunk by 15:00 .... :D

тъжно ми е... наистина... тук като дойдеш осъзнаваш всъщност много неща и аз откривам истини които не ги исках дори днес си мислех, че когато един човек говори истината, то тя обикновенно се струва грозна и груба на хората съответно този човек бива олицетворяван именно с тези епитети и бива неглижиран става без интересен защото магията на мистерията се изгубва ... хората предпочитата да assume-ват да измислят свои собствени приказки, истории, филми и да вкарват думи и мисли на хората вместо да се поинтересуват от реалността каквато и да е тя

Имам най-неебателното семейство в света сигурно.....

на Яна Колева кимни на портиера позволи му да те огледа ти си зенитът на вечерта му а мен със сигурност мрази аз никак не те заслужавам както мисли си той но ти идваш недвусмислено при мен винаги точна и събуваш токчетата още в асансьора по етикет стъпваш на пръсти и караш котките по олуците да прехапват езиците си почукваш три пъти с точка отварям ти с чаша коняк и не казвам нищо за кока ти нито за поредната рокля която знам как си избирала с трепет дали ще харесам разпилявам те като огърлица от перли за да те събера едва на закуска в парата на чая си облечи се аристократично бавно като жена с тайни в косата кимни на портиера позволи му да те огледа за да му стане ясно колко точно те заслужавам. 29.11.2013

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!