Am I living in a parallel world or what?
Странно е.. всичко което ми се случва е всякаш на някое друго мен... или може би наистина съм шизофреничка или страдам от биполярно разстройство или и аз там не знам от каква друга болест, която се характеризира с раздвоение на личността... или да не би пък да съм в паралелен свят - 22години на едно място после 22 години на друго.... бих приела предизвикателството ....
Всичко тук се случва бързо, за секунди, за 24 часа ми се случват повече неща от колкто в София за 24 дена... не знам дали се опитавм да живея повече от колкото мога или в България просто спирам да живея... тук съм аз - аз съм си аз.... аз се чувствам добре... аз правя това което искам когато го поискам, където го поискам, с когото го поискам... и не ме разбирайте погрешно - не само в онзи смисъл на думата.... Тук просто човек може да усети себе си. Чудех се преди дали ще се променя и ако да в каква посока. Не знам дали съм се променила или просто тук имаш шанс да се отприщи всичко онова, което back home - there was no chance... не знам дали аз го усещам - усещам нещо, но не знам какво. Питам се какво ли би казала скъпоценната ми майчица, която ме е чувала само 2 пъти за 3 месеца. Какво ли ще стане ако замина да живея в чужбина, сигурно ще се чуваме веднъж на високосна?!!!!
Тук ееее друго... сякаш съм дошла с идеята да остана тук и да живея... но същевременно все едно съм на лагер, от който не искам да си ходя....
Дали пък да не е от прекаленото внимание което получвам... то ми харесва... хората правят мястото, not the other way around.... замислям се да се върна тук другата година, само се надявам, че не го мисля това, заради хората с които съм... но като се замисля и за хората - аз всъщност съм сама... имам 1, 2, 5 с който hang around, но нямам конкретни хора - с който с него, нищо планирано, не се придържам към никого, защото няма такъв дето да иска да е само с теб или с който да се разбирате и да си пасвате до такава степен, че да искате да сте заедно навсякъде ... след 3 месеца виждаш кусурите на всички ...
Питам се какво искам - какво искам да ми се случи след 1 година... дали да дойда пак тук и да поотложа малко случването на нещата, или по-скоро да си гарантирам случването им... Наистина ме е страх, че може да не ми се получи и че ще трябва да остана в България.
Не искам да се връщам. Нищо не ме задържа. Дина е в Англия, Тони е в Испания... Румен е в Стара Загора, Роси е в София със семейството ми, но дали наистина хората трябва да те задържат на място, което не харесваш? Не е ли по-добре да отидеш да си търсиш щастието (най-малко) ????
През главата ми минават мисли, които никога не съм си мислила, че мога да си помисля - като да се омъжа и да остана тук, да остана нелегално тук.... парите променят човек, но всъщност като се замисля не знам дали са наистина и парите?!
По-скоро е свободата, която имаш. И все пак дали наистина я имаш или това, което ние experience-ваме е просто една илюза, една капка в морето, която обаче е сладка и е украсена така, че да ни хареса, но и да ни заблуди?!!!!
И съм тук от 3 месеца, не съм спестила нищо, искам да пътувам, същевременно сезона вече е в края си и не се правят толкова пари и не знам какво да правя, а на всичкото отгоре имам чувството, че сме едва в началото, но не повече от половината мина.. не остана много време... fuck ужасно е.. притесняваме, че няма да си спазя обещанието към себе си.... много се опасявам!
Всичко тук се случва бързо, за секунди, за 24 часа ми се случват повече неща от колкто в София за 24 дена... не знам дали се опитавм да живея повече от колкото мога или в България просто спирам да живея... тук съм аз - аз съм си аз.... аз се чувствам добре... аз правя това което искам когато го поискам, където го поискам, с когото го поискам... и не ме разбирайте погрешно - не само в онзи смисъл на думата.... Тук просто човек може да усети себе си. Чудех се преди дали ще се променя и ако да в каква посока. Не знам дали съм се променила или просто тук имаш шанс да се отприщи всичко онова, което back home - there was no chance... не знам дали аз го усещам - усещам нещо, но не знам какво. Питам се какво ли би казала скъпоценната ми майчица, която ме е чувала само 2 пъти за 3 месеца. Какво ли ще стане ако замина да живея в чужбина, сигурно ще се чуваме веднъж на високосна?!!!!
Тук ееее друго... сякаш съм дошла с идеята да остана тук и да живея... но същевременно все едно съм на лагер, от който не искам да си ходя....
Дали пък да не е от прекаленото внимание което получвам... то ми харесва... хората правят мястото, not the other way around.... замислям се да се върна тук другата година, само се надявам, че не го мисля това, заради хората с които съм... но като се замисля и за хората - аз всъщност съм сама... имам 1, 2, 5 с който hang around, но нямам конкретни хора - с който с него, нищо планирано, не се придържам към никого, защото няма такъв дето да иска да е само с теб или с който да се разбирате и да си пасвате до такава степен, че да искате да сте заедно навсякъде ... след 3 месеца виждаш кусурите на всички ...
Питам се какво искам - какво искам да ми се случи след 1 година... дали да дойда пак тук и да поотложа малко случването на нещата, или по-скоро да си гарантирам случването им... Наистина ме е страх, че може да не ми се получи и че ще трябва да остана в България.
Не искам да се връщам. Нищо не ме задържа. Дина е в Англия, Тони е в Испания... Румен е в Стара Загора, Роси е в София със семейството ми, но дали наистина хората трябва да те задържат на място, което не харесваш? Не е ли по-добре да отидеш да си търсиш щастието (най-малко) ????
През главата ми минават мисли, които никога не съм си мислила, че мога да си помисля - като да се омъжа и да остана тук, да остана нелегално тук.... парите променят човек, но всъщност като се замисля не знам дали са наистина и парите?!
По-скоро е свободата, която имаш. И все пак дали наистина я имаш или това, което ние experience-ваме е просто една илюза, една капка в морето, която обаче е сладка и е украсена така, че да ни хареса, но и да ни заблуди?!!!!
И съм тук от 3 месеца, не съм спестила нищо, искам да пътувам, същевременно сезона вече е в края си и не се правят толкова пари и не знам какво да правя, а на всичкото отгоре имам чувството, че сме едва в началото, но не повече от половината мина.. не остана много време... fuck ужасно е.. притесняваме, че няма да си спазя обещанието към себе си.... много се опасявам!