Коледен ти
Знаеш ли Коледа е... чудех се кой от нас ще пише пръв ... чудех се какво ще си кажем... говорим за времето.. като че ли сега се запознаваме и нямаме какво да си кажем... с времето установих, че то е всеобхватна тема, тема символ.. можеш да я обърнеш в твоя полза по всяко време... добре, че са и метафорите... аз с теб метафори спрях да използвам отдавна... или ти казвам, каквото имам да ти казвам или въобще не ти го приказвам... и сега ти споделям светогледа си за София... каква е красива, когато е толкова празна, че чак се влюбвам в нея, но единственото, което я дели от съвършенството е всъщност гадната мъгла, от която не можеш дори ръцете си да видиш... и именно на това мое споделяне не очаквах коментар... за тази една година ме научи, че ти нищо никога не коментираш... сякаш не съм го изрекла... но сега ми каза ... каза ми колко поетично звучало ... и то жегна именно това излияние... излияние, което се глася вече не знам кой месец да напиша, и което ще е само №1 от всички 5...