Филмът за Стийв Джобс

Вчера отидох да гледам филмът за Стийв Джобс на Дани Бойл. Признавам, колкото и невежо да звучи, че знаех и продължавам да знам малко от биографията на този човек. Знам най-важното - родени сме на една дата с разлика около 30 години.Взех решението да го гледам, защото видях 5 номинации за Златен Глобус, тръби се, че ще се състезава за Оскар, отделно на това Майкъл Фансбендър играе главната мъжка роля.Интересно ми беше на какво ще е наблегнал режисьора и каква част от историята ще реши да разкаже... Все пак не може да се подмине и фактът, че се прави филм за един човек, който много нашумя поне в България последните 10 години. А, на всичко отгоре това е и биографичен филм правен по книга.
Очакванията ми бяха нулеви, дори трейлъра не бях гледала. Филмът трае 2 часа и за мен това беше окей и дори не ги усетих как отлетяха. Може би, би запленил единствено хора като мен, с никакви познания за биографията на този човек. Хареса ми фактът, че Бойл решава да се спре именно на най-пиковите моменти на Джобс, а именно събитията часове преди представянето на нов продукт върху, който той работи. През поддържащите роли Фасбендър успява да покаже темперамента на милиардера гении, но и не само. Направи ми впечатление принципността на този човек - той знае какво иска и има обяснение как и защо то може да успее, и макар всичките си провали и твъдоглавостта си се вижда развитието на образа стъпка по стъпка. Отличава се неговата голяма необходимост от това да бъде най-добрия сред най-добрите, да се говори за него, но не заради славата или парите, а заради нещото, което е сътворил. Има една много хубава реплика във филма, която за съжаление не мога да цитирам дословно но звучеше така:
"-In the end the product is better than its own creator, bother.
- Thats the point, my brother." Загадка остават до последно вътрешните терзания на този човек, произхода на принципите му и непоклатимостта му в доста отношения. Виждаме го да се пречупва и да има момент на прозрение едва на края на филма с дъщеря си, което на мен лично ми идва леко изнасилено и изведнъж, без да има плавен процес на случване, както съм сигурна, че е в реалния живот.
В крайна сметка ми харесва играта на главня герои. Той се представя блестящо, до колкото може да бъде в един такъв филм с този му потенциал. Все пак да не забравяме, че биографичните филми са особен тип филми, които могат да бъдат разиграни по 100 различни начина. Бойл подбира един pattern на повтаряемост и се открояват 3 важни момента в живота на Джобс. След филма, не останах "уаааау", останах с усещането, че трябва да прочета книгата, защото никакви допълнителни факти не разбрах за този човек. Привнесе ми се усещане за него, което не знам дали е реално. Защото се усеща, че това е гледната точка на всички съпътстващи роли, но това не е историята НА Стийв Джобас, а ЗА него.

От дълбините:

Зрялост

Безхаберно изтощение